Последните дни на септември светят в меко сияние. Петък е, 28-ми. Слънчеви лъчи танцуват из красивите шарки по павираните улици на Ямбол. Тих късен следобед, един от онези, в които предстои да се случи нещо голямо. Почти като чудо. Във фоайето на Ритуалната зала, сред хиляди спомени за обети и тихо изречени клетви, сияят по стативи и триножници погалени вълшебства – 26 рисунки, родени от беззвучния свят на Мирела Венциславова. Момичето от Русе, което ги събужда от Тишината. С обич.

Залата бавно се пълни с хора. Стъпките на първите посетители утихват край платната, забавят се... връщат се. Изгубват се в очарованието на нарисуваните стари къщи, които ги връщат в друго време. Срещат пълните с неизреченост очи на момичета-мечтатели, горски феи, мистични жрици, ангели. Меката сивота на графиките се редува с пищна цветност, сътворена с графичен таблет. Умалени копия на картините си художничката вдъхновено надписва за немалкото желаещи да ги имат. От Мирела, с обич. Усмихва се плахо и оправя гънките на розовата си рокля, в която тя самата изглежда ефирна като феите, които извайва с молива.

                                       

                                       

Време бе за откриването. Официалната част изгуби някъде строгостта си заради сърдечността, с която инициатори и организатори изразиха взаимна благодарност за Заедността да се случи събитието, както и към художничката с нежна душа, която чрез картините си покани всички в света на Тишината – в онзи свят, където си дават среща добротата и обичта. 

С видимо вълнение Емил Георгиев, председател на сдружение „Дунавско сияние” и инициатор на изложбата, изложи двата повода за нея – Международния ден на хората със слухови дефицити, отбелязван ежегодно в последната седмица на месец септември, и новите творби на русенската графичка, която е част от тихата общност. Той сподели спомените от първата си среща с Мирела Венциславова и нейното творчество, разказа за прекрасните емоции по време на първата ú самостоятелна изложба миналата година и изрази надежда, че след тази втора ще последват и още много други.

                                         

Сияйната Ваня Сулеменко, директор на Общинско предприятие „Туризъм и култура” към Община Ямбол, по чиято покана изложбата се реализира в града, сподели радостта си да види толкова красиви творби и поднесе поздравленията и моралната подкрепа от кмета на града Георги Славов и от зам. кмета Илиана Бицова. И пожела на Мирела да продължи да създава още погалени вълшебства.

Сред толкова много добрословие и осезаемо вълнение думите пулсираха със свой ритъм. Залата, където новобрачните двойки свързваха житейските си пътища, в този късен следобед свързваше докоснати от красотата души. Това бе точно от онези чудеса, които се случват неусетно, но оставят осезаеми следи.

Възхитително е как една малка част от живота е заета от пълни със смисъл моменти, които правят не само него, но и хората, които ги създават, незабравими. Такъв бе и този момент. В навечерието на Международния ден на хората без слух, едно момиче от света на Тишината ни покани в света на своите „Погалени вълшебства”.

Имахме удоволствието да се докоснем до творчеството на младата русенска графичка Мирела Венциславова преди година, когато по покана на СНЦ „Дунавско сияние” сайтът „Ние ви чуваме” бе специален гост на първата ú самостоятелна изложба – „Сътворени от тишината”. Тогава пред нас оживя един наистина вълшебен свят, в който творенията на природата и околния свят придобиха сакрален смисъл, много отвъд видимото. И вглеждайки се в този свят, струящ от платната, разбрахме, че там, в света на Мирела, обитават добротата и истината. И този лишен от лъжа и изкуственост свят призоваваше доброто у другите, извикваше го за вслушване и обмен. След тази среща се чувствахме осмислени и завършени, каквото е чувството при разговор на универсалния език на любовта.

                                      

Всяко нещо оживява, щом бъде докоснато с обич. За да оживеят вълшебства, родени от Тишината, трябва само да бъдат погалени. А талантливата художничка от Русе го умее това. Тишината е мястото, където се раждат вълшебства. Мястото, където се срещат всички светове, където се говори един единствен език – този на нежността и красотата. Езикът на любовта, който казва всичко.

Вярвам, че всички ние говорим на този език, и ЗаЕдно бяхме там, в Ямбол - град със столетни традиции в художественото изкуство, за да се насладим и отдадем дължимото на онзи стремеж към изящество и съвършенство, извиращ от дълбините на Душата, който движи всички творци. За онези, които слушат езика на красотата със сърцето си и общуват чрез Душите си, той не се нуждае от превод. И сега, на тази своя втора самостоятелна изложба, Мирела Венциславова ни покани да видим, че само за една година нейният свят на Тишината бе станал още по-богат, още по-преливащ от доброта и нежност. И в контекста на тази красота, която облагородява, различността дойде да ни покаже, че е мост, по който можем смело да вървим. Защото от другата му страна ни чакат отговори, водещи към самите нас. Бидейки посланик на тази различност като човек, който не може да чуе света, Мирела го покани да чуе нея, да премине по моста. Там, където са погалените вълшебства.

Виждайки толкова много съпричастност - от хора на изкуството, общественици, приятели - изпитвах най-чиста и искрена благодарност, че ние всички сме точно там, където трябва да бъдем и правим точно онова, което трябва да бъде направено. 

От името на специализирания ни сайт, посветил се на каузата на хората в Тишина - „Ние ви чуваме”, изразих благодарността си към домакините от Община Ямбол, към прекрасните съорганизатори от ОП „Туризъм и култура” в лицето на неговия директор, г-жа Ваня Сулеменко; към вдъхновения инициатор от Русе – Сдружение с нестопанска цел „Дунавско сияние” в лицето на неговия председател г-н Емил Георгиев; и най-после, на прекрасната Мирела, че отвори широко за нас вратите на своя свят чрез втората си самостоятелна изложба „Погалени вълшебства”. 

А после... после озвучено филмче за Мирела и нейния начин на рисуване, за движещата сила, която извиква образите на вълшебствата, стоплиха гостите с неподправена искреност. И тя си пролича в треперещият и накъсан от вълнение глас на ямболския график Цветан Казанджиев, който пръв изрази възхищението си от творбите на Мирела. Дълго и сърдечно говори той за самородния ú талант, препоръчвайки на младата художничка да го подчертава, като избира за картините си по-атрактивни рамки.

Приветствия поднесе и Георги Русев от Културно-информационен център Ямбол, който разказа за редица културни прояви и сподели, че изложбата на Мирела Венциславова е прекрасен акцент в културния афиш на града.

                                          

След това бе време за още приветствия и подаръци като израз на сърдечността, с която ямболци посрещнаха талантливата художничка и нейния свят, изтъкан от тишина и вълшебства.

                                             

Специални благодарности изказа и Силвия Маринова – Осиковска, която всеотдайно насити с жестов превод думите на всички, за да ги направи достъпни както за тези, до които звукът не достига, така и за да покаже красотата на езика, с който общуват глухите хора. Силвия бе трогната и с вълнение благодари, че за пръв път има възможността да бъде в Ямбол като част от художественото вълшебство.

После пред картините отново засноваха стъпки, лееше се тих говор, усмивки, надписвани с обич картички, снимки за спомен, споделени емоции. За всички онези, които не успяха да ги видят в деня на откриването им, „Погалените вълшебства” на Мирела Венциславова ще ги очакват в Ритуална зала до 10 октомври 2018 г.

                                             

А ние благодарим от сърце, че ги споделихме. ЗаЕдно.

Христина Чопарова

Бел. ред.: Снимките от събитието можете да видите в Галерията на сайта.