Ние ви чуваме

„Рисуването е вид отражение. Отражение на нашите мисли и възприятия. Нанесени върху платното, тези наши възприятия отново се отразяват и отиват при другите хора. И се превръщат в нови, по-различни виждания...”/Моника Войкова/

Отраженията обикновено привличат погледите. Те са бляскави, внезапни, понякога бледи и съвсем неразличими – точно като менящи се настроения, като вечната цикличност на нещата, като самия живот.

Те са и темата на една много вдъхновяваща изложба на илюстратора Моника Войкова, чиито „Отражения” Софийската филхармония представи на 12 декември в столичната галерия „България” на концертен комплекс „България”. Изложбата, която е трета самостоятелна за художничката със слухов дефицит, бе много посетена и прочете в хармонично съвместителство с изложбата на друга художничка – Рени Върбанова. „Отражения” е посветена на майката на Моника, Теменуга Войкова. Преди да ви поканя да се разходим из отраженията, нека ви запозная с автора на възхитителната живопис и рисунки, пред които се застояваха развълнуваните гости.

        

Всички обичат книжките с детски приказки и вълшебния им свят, затворен между кориците. Но без илюстрации, които да подпомагат въображението на малки и големи, всички истории биха позагубили от очарованието си. Вещ помощник в тази задача е илюстраторът, който улавя магията на историята, втъкава я в цветове и форми и сътворява отражение на текста. Моника го умее това, умее го до съвършенство. Неслучайно илюстрира от стихове до приказки, а професионалният и път има много завои, откакто завършва ССХУ за изящни изкуства в София през 1990 г., а след това и Националната художествена академия през 2001 г.

Родената в гр. Дубна, Русия талантлива художничка прави илюстрациите към лиричните редове на глухи поети на страниците на в. „Тишина”, участва в многобройни общи изложби и прави две самостоятелни. Днес рисува за издателска къща „Темто”, оживявайки книги с приказки, поезия, какво ли не. В „Отражения” ще видите немалко приказни герои –  Дон Кихот, неуморният идалго, готов всеки миг да поеме към поредните мелници в цъфналата ръж. С любов, чийто символ грее на щита му, а брадата му потрепва в тон с нетърпението на Росинант. Свежият дон е пълен с увереност в своите каузи, които напук на всичко не би се отказал да спечели. Тук е и Дулсинея, неговият смисъл и неговото всичко – в центъра на достоен за възхита и обожание идеал. Неслучайно в картината тя не е цяла женска фигура, а постамент, от който в готовност тръгват рицар и оръженосец. И Пинокио е тук, оживелият дървен любопитко в човешкия свят, комуто предстои да научи цената на искреността и да я усети физически. Едно закачливо напомняне, че от лъжи няма нужда в този красив свят.

      

Моника обожава стъклени сгради, в които отраженията танцуват причудливо и оживотворяват интересни форми. Оттук идва и името на невероятната изложба, която прелива от меки пастелни тонове, и някак си излъчва уют, спокойствие, задушевност. Достатъчно е да спреш взор върху картината „Стари приятели”, в която има толкова много движение и диалог. В лятната какафония на „Трамвай No. 5”, където почти можеш да чуеш звънливия тътнеж на пристигащия трамвай по релсите, човешката реч и дори кучешки лай в късния следобед. Кучетата присъстват в много от платната на Моника – те подтичват нетърпеливо до стопаните си („Арчибалд”), вървят уверено („В крачка”) до тях, или са притихнали в стоплящия уют на детските ръце („Детство’). Безсловесните животинки като еманация на верността и предаността, отразени в топлия обмен между човек и куче.

         

       

Човешките отношения за Моника и връзката им със света около тях са важен обект за рисуване. Комуникация и мълчание – двете страни на една и съща монета, са изобразени тематично и в платната „Чадъри”, „Момичето с гълъбите”, „В очакване”, „Релакс”.  Толкова познати житейски ситуации, в които различното винаги изпъква – точно като отражение, което привлича погледа. Защото просто е друго, интересно, криещо загадки. И мъничко самота, поради свойствената му уникалност. Отраженията са винаги сами, докато не срещнат други отражения. Тогава тръпнат в очакване, общуват с гълъби или се  наслаждават на уютна почивка с чорапи върху масата. Независимо как изглежда отстрани, пък и това не е толкова важно, нали?

       

Ами отраженията във вътрешния свят? Бидейки цяла Вселена, просто е изумително какво има във всеки от нас, във всеки един такъв свят... за всеки артист вглеждането навътре е част от себепознанието му, което постига в самота. Може би най-емблематична е и картината, наречена така – „На ръба на усамотението”. На онзи ръб, отвъд който са границите на звучния свят, на хората, на целия шум. Нужно е да се прибереш за малко вътре, както охлювът се оттегля в неговия си черупчест храм. И в златното сечение на този храм красотата има цялата сила да изрази себе си, след като се е свила навътре. Да се роди още веднъж, съвършена и мъдра. И просто да бъде себе си.

Или като Йона в търбуха на кита да притихва и да плува неизвестно къде, в „Тиквено състояние”, осъзнавайки собствената си празнота и пълнота едновременно. Тишината е закрилница и пристан на всички души, които са поели по пътя на търсене на себе си, и им предоставя възможност едновременно за мълчание и за общуване. Който е пребивавал в нея, знае за какво говоря. В Тишината има твърде много звуци, твърде много музика, твърде много отговори. Всички отговори. И понякога търсенето на себе си те среща с другия ти Аз, с много други твои Аз, с които е добре да се запознаеш. Уникалното платно „Коса” илюстрира тази среща, след която вече нищо не е, каквото е било. Формата ли? Разбира се. В ябълката на всички начала са скрити милиони лица. Важно е в кое от тях ще разпознаеш своето...

      

Разходката ни приключи, но това далеч не са всички отражения. Всъщност, имаше още много – и пасторални сцени на овчари със стадата си, и рисунки – триптихи, шаржове... ако ви хареса, разходете се отново – този път до галерия „България” на ул. Бенковски 1. Намира се в пресечката срещу руската църква и природонаучния музей. Изложбата на разкошните „Отражения” ще продължи до 10 януари 2017 г.

А на Моника благодаря за личната покана и възможността да се разходя из приказния свят. На добър час! J

 

 

Текст, снимки и колажи: Христина Чопарова