Има хора, за които си струва да узнаеш. Защото вдъхновяват, увличат, мотивират. Не с гръмки фрази или помпозност обаче, а просто заради страстта към работата, която обичат. Работа, която за тях не е просто наемен труд, който извършват от девет до пет. Те са блестящи частици в галактиката на науката, често скрити от общественото внимание – обикновено истинското величие е облечено в скромност, която го обрича дори на анонимност. Вече ви разказах в предишна публикация за Франсоа Гуденьов. А знаете ли кои са Винтън Сърф, Хенриета Ливит, Джон Корнфърт? Може и да сте чували тези имена. Какво, освен науката,  ги свързва обаче? Тишината.

Името Винтън Сърф (Vint Cerf) е много добре известно на специалистите по компютърни технологии и запознатите с историята на Интернет. Защото ученият с леко уморен взор и донкихотовска брадичка всъщност е създателят на компютърните протоколи TCP/IP, или ай пи адресите. Малцина обаче подозират, че той е лишен от слух, а една от причините да започне да се занимава с компютърно инженерство са именно трудностите, които е имал в комуникационно отношение. Винтън Грей Сърф е от онези хора, за които всичко ново е предизвикателство. Разбира се, фрустрации не липсват, но за него те се превръщат в трамплин към нови открития. След като получава бакалавърска степен по математика в Станфорд, Сърф започва първата си работа в компания Ай Би Ем. Като студент в Лос Анжелис работи заедно със свои преподаватели по проекти, свързани с предшественика на Интернет, АрпаНет. Когато получава докторската си степен, за 4 години поема работата като преподавател в Станфордския университет, където има възможността да прави проучвания върху начините за свързване на компютърните мрежи. През 80-те години Сърф ръководи създаването на първата рекламна електронна поща, свързана с Интернет. В един прекрасен ден, отивайки в център за настройки на слухови апарати,  Сърф среща бъдещата си съпруга Зигрид. Тя носи кохлеарен имплант и двамата бързо намират общ език. Дълги години Сърф разработва различни гласови и видео услуги за бизнеса и потребителите, като особено внимание обръща на технологиите и уеб-базираните програми, предназначени за студенти с увреден слух. Чудесна възможност за това му се предоставя, когато през 1997-ма влиза в борда на директорите на университета Галодет, където се обучават единствено глухи и тежкочуващи студенти. Понастоящем Винтън Сърф не само е „главен мисионер на Гугъл” и правителствен съветник по технологичните въпроси, но и председател на Асоциацията за изчислителна техника. Нещо повече – той е основен претендент да бъде обявен за „Главен инженер на нацията” от Барак Обама.

Заниманията с колби и реторти не са  сред най-често срещаните детски мечти, но когато химията ти е страст, може да те отведе дори до Нобелова награда. Точно това се случва на един англичанин с трудно произносимото име Джон Уоркъп Корнфърт (sir John Warcup Cornforth)Роденият в Нов Южен Уелс бъдещ нобелов лауреат още на 10 –годишна възраст губи прогресивно слуха си заради заболяване на вътрешното ухо (отосклероза). Като студент в университета по органична химия в Сидни, на Джон Корнфърт му е невъзможно да слуша лекциите на преподавателите. Звуците за 16-годишния младеж са невъзможни за улавяне дори със слухов апарат, тъй като слуховите му нерви са непоправимо увредени от болестта, и той трябва да разчита единствено по устните. Страстта към науката обаче е претворена в множество експерименти и жадно погълнати учебници по органична химия. В резултат на това Корнфърт смайва преподавателите си с върхови постижения и работи с тях по различни проекти. Съпругата му също е химик и негов колега. По време на Втората световна война забележителният химик е в Оксфорд и се занимава със свойствата на пеницилина. Пеницилинът в суров вид е много нестабилен и учените по това време просто са надграждали постиженията на Александър Флеминг в областта на наркотичните и обезболяващи вещества. Корнфърт съсредоточва работата си главно върху пречистването и концентрацията на пеницилин, и заедно с други химици измерват произволни единици, за да се тества действието му. След края на войната заедно със съпругата си Рита Корнфърт напуска Оксфорд и насочват усилията си върху по-ранните им занимания със синтеза на стеролите и по-специално върху  холестерола. За успехите си в областта на биосинтезата получава различни отличия, които приличат на светещи маркери по пътеката към заветната Нобелова награда за химия през 1975г. Работата му върху стереохимията на ензимокаталитичните реакции му носи не само нобела, но и кралски медал с почетното звание „сър” през следващата година.

Да си астроном, при това жена, и при това във времена, когато на жените не е позволено да работят с телескопи, си е революционно отвсякъде. Но още по-грандиозно е в такива времена да направиш откритие, епохално и значимо, в област, в която слухозагубата няма ни най-малко значение. Хенриета Суон Ливит (Henrietta Swan Leavitt), дами и господа. В обсерваторията на Харвардския колеж Едуард Пикъринг й възлага задачата да преглежда фотографски плаки, за да измери и каталогизира яркостта на заснетите звезди Цефеиди в мъглявината Малък магеланов облак в Южното полукълбо. По онова време никой не е знаел разстоянието до тях. Никой не е и подозирал, че младата жена, която отначало работи без заплащане, наистина ще направи каквото и да било откритие от значение за астрономията.  Докато разглежда плаките, Хенриета Ливит забелязала, че има връзка между яркостта на звездите и тяхната поява. Звездите, които светели по-ярко, имали по-дълъг цикъл на съществуване от по-бледите. През 1912г. тя публикувала резултатите за математическата зависимост между яркостта на звездите и техния период. Така станало ясно, че всички звезди в Малкия магеланов облак се намират на приблизително еднакво разстояние в Слънчевата система и светлината им, достигаща до Земята, трябва да е една и съща. Нейните открития за Цефеидите са основата, върху която учените вече могат да правят измервания на междугалактически разстояния, а Едуин Хъбъл по-късно прави предположението, превърнало се впоследствие в „закон на Хъбъл”, че Вселената се разширява. Заради откритието на Ливит шведският математик Гьоста Митаг-Лефлер е предложил тя да бъде номинирана за Нобелова награда за физика през 1924г., и със съжаление научава, че тя е починала от рак три години по-рано. Нобеловата награда обаче не се присъжда посмъртно. В чест на Хенриета Ливит има наречени астероид и кратер на Луната.

Свободен превод от английски: Христина Чопарова

/източник: Deaf Scientist Corner/