Във Франция има около 300 000 до 400 000 глухи хора (т.е. едно дете от 1000 се ражда глухо). Този таргет остава силно изключен от гражданският и икономически живот. Статистиката показва, че само 4% от глухите млади хора продължават обучението си, след като завършат средно образование, а 50% от останалите слухоувредени са частично заети, като се има предвид техния потенциал. Това отчасти се дължи на проблеми, свързани с граматиката. До 2005 г. образованието на глухите хора във Франция е въз основа на устно обучение, а  жестомимичният език е бил забранен в училищата. Комуникацията с глухи хора е трябвало да бъде устна, чрез значително ограничаване на взаимодействията на глухи хора счуващи извън семействата им. Такова изключване се възприема като непоносимо морално насилие от хората с увреден слух и е довело до това, че хората с увреден слух постепенно губят самочувствието си, както са показали и последните социологически проучвания във Франция. Изключването е една от причините за високия процент на безработицата сред хората с увреден слух (30% спрямо 10% от цялото население). Едва през 2005 г. е приет Закон за достъпността, който води до големи подобрения и след десетилетия на вербално общуване, жестомимичният език най-после става официален език във френската образователна система. Днес около 100 хиляди глухи хора владеят езика на знаците, тъй като повечето са избрали този език да общуват в рамките на тихата общност.

Приемането на жестомимичния език разкрива и няколко основни проблема, като най-големият от тях е недостигът на преводачи. За да се приложи Законът за достъпността, е необходимо преводачите да бъдат поне 3000, при съществуващи едва 280 за 200 000 жители. 60% от тях са концентрирани в Париж и Тулуза, но в другите райони се усеща по-остро липсата им. Предвид тази празнина, другият проблем е, че няма единна методика, която да гарантира качеството на превода и самото обучение. Новите технологии за превод представляват огромна възможност да се преодолее пропастта между търсенето и предлагането на качествено тълкуване, особено след като използването на визуални средства и Интернет е достъпно за тихата общност.

 

Жестомимичният език не е универсален език, както обикновено се смята. Той отразява културата на една страна, нейната история и география, и по тази причина се различава в отделните държави. Тъй като хората с увреден слух са усвоили символната система от знаци (особено хората, които са били родени глухи или са ранно оглушели), граматическата структура на езика на жестовете е почти еднаква в различните страни. Речникът е единственото нещо, което се различава. Глухите хора са развили капацитета бързо да общуват с други националности, което е благоприятствало изобретяването на хибриден речник. Това сближаване на езика на знаците и тяхното цялостно граматическо сходството в отделните страни създават огромен потенциал за комуникация и достъпност на решения, базирани на езика на знаците както в континентален, така и в глобален мащаб.

И ето, че е време да ви представя един новатор. Франсоа Гуденьов. През последните три десетилетия твърде много проблеми в гражданските сектори са се развили експоненциално. Това е наложило необходимостта от създаването на неправителствени структури, които да поемат не само част от решенията, но и сами да бъдат иноватори на нови идеи, вместо да разчитат единствено на правителствени и бизнес-структури. Така още през 1980г. Бил Дрейтън основава организацията „Ашока” със седалище в Индия. През следващата година в нея са привлечени над 2000 сътрудници и стипендианти в над 60 държави по света, което превръща организацията в мощна и влиятелна структура, която покрива все повече програми и инициативи в социалния сектор, покриващи нуждите му.

През 2010-та година към „Ашока” се присъединява и Франсоа Гуденьов. Неговата област са технологиите и стратегиите за подобряване живота на хората с увреждания. Франсоа работи по множество проекти в областта на социалната политика, човешките права, медии и комуникации.

За разлика от много места по света, във Франция хората с увреден слух доскоро са били персони нон грата. Изключени от френското общество, те често са смятани за бреме. Този начин на мислене се е заел да промени Франсоа Гуденьов. Той е предложил множество иновативни инструменти около жестовия език, с което предизвиква революция в ежедневния живот на хората с увреден слух и спомага за повишаване на самочувствието им.

Разработил е пълен набор от инструменти, които дават възможност на хората с увреден слух в общи линии да комуникират, като използват езика на знаците. В създадената от него организация Web Sourd работят екипи от глухи хора, които разработват технологии и системи за нуждите на тихата общност.
В допълнение към прякото обслужване общността на глухите, Франсоа насърчава обществеността да приема хората с увреден слух, за да се чувстват комфортно със своите различия. Също така оптимизира жестомимичният език чрез високо видими инструменти, какъвто е първият превеждащ аватар, който скоро ще бъде достъпен на големи екрани в 150 големи френски гари. Франсоа работи и с академични институции по ангажимент около разработване на обучения по езика на знаците, които скоро ще бъдат на разположение в няколко големи университета. Също и по проект с „Еърбъс”, който включва проектиране на самолет, в който пилотската кабина е оборудвана съобразно възможностите на хората с увреден слух. В средносрочен план технологиите, разработени първоначално за тях, ще бъдат в състояние да служат и на други групи хора, като по този начин допринасят за удовлетворяване на обществените потребности.

Стратегията на Франсоа Гуденьов се фокусира върху работата с двете общности – звучна и тиха, както и върху създаването на липсващите мостове между тези две групи, за да се премахне съществуващата изолация между тях и стереотипите една за друга. За да изпълни тази мисия, Франсоа е създал организация, наречена WebSourd, със седалище в Тулуза. Тя е съставена от хора с увреден слух на базата на две цели: разработване на инструменти, адаптирани към нуждите на глухи общности и овластяване на хората с увреден слух на работното място. Тя има няколко задачи:

1) Да се пребори срещу изолацията на хората с увреден слух, свързана с липсата на ежедневна информация, Франсоа създава интернет портал с 30 000 посещения месечно. Чрез осигуряване на ежедневни новини чрез езика на знаците, глухите хора са снабдявани с актуална информация за услугите, които са на тяхно разположение. В WebSourd работят екип от журналисти, за да поддържат уеб портала.

2) Да направи жестомимиченният език по-видим и да се даде възможност на глухите хора да имат достъп до същото ниво на информация, както чуващите. За целта WebSourd е разработил и разпространява първия аватар-преводач на жестомимичен език. Технологията вече е в сила и действа на голяма гара в Париж (със скорошно използване и в други 150 френски гари). Потенциалът на този инструмент е огромен: има стотици обществени места, където гражданите чуват информативни или спешни устни съобщения, реклами, независимо дали са на гари, летища или търговски центрове. Екип от езикови експерти ръководи проектирането и изпълнението на аватара като инструмент и неговото използване.

3) Да се даде възможност на хората с увреден слух да бъдат независими както в публичния си, така и в професионалния живот, независимо дали става дума за телефонни разговори, достъп до обществени услуги или участия в срещи. Разпространява се технологията на Visio (т.е. видео телефонни разговори, улеснени от отдалечени живи преводачи на жестомимичен език) в компании и публични служби.

4) Да се осъзнае, че нуждите на глухата общност непрекъснато се променят и трябва да се извършват изследвания за развитие, с екип, който да работи по рафиниране на инструментариум и разработването на иновации.

Франсоа Гуденьов акцентира  особено към обучения във фирми и обществени услуги, за да се променят възприятията на хората към общността на глухите в контекста на включването им като работни кадри. Той успешно работи за привличане интереса на фирми по отношение на техните правни ограничения, взаимоотношения, удовлетвореност на служителите, политики в областта на човешките ресурси и развитие на хора. Доста от тях са показали, че са готови да инвестират в нови инструменти, достъп до бази данни, жестово обучение, и по този начин да участват в промяна за възприятието към хората с увреден слух сред служители и клиенти. От своя страна самите служители с увреден слух обучават на свой ред желаещи да усвоят жестовата реч, с цел по-лесната комуникация. Обученията уникално позиционират глухите хора с високо ценени умения.

Системите VisioPro и VisioGuichet са използвани от 40 фирми и са ефективни в 30 френски градове (в кметства, данъчни бюра, както и обществени библиотеки). Франсоа води преговори за разпространение на своя модел чрез национални партньорства в някои държавни институции (напр. бюра за семейни надбавки, намиращи се в повечето френски градове) и с големи компании, за да се осигури прецизирането на инструментите и облекченията за хора с увреден слух да са достъпни на територията на цялата страна.

Превод от френски: Христина Чопарова

Източник: Ashoka Innovators for the Public