Изобретателят на телефона Александър Греъм Бел е вторият син в семейството на Aлександър Мелвил и Елиза Бел. Роден е на 3.III.1847 г. в Единбург /Шотландия/.  Бащата – Александър Мелвил, е преподавател по дикция и риторика, задълбочено изучавал механизмите на говора и слуха. Майката – Елиза Саймъндс Бел, е тежкочуваща.

Именно проблемите на глухите, и в частност на майка му, го карат да изследва загадката на човешкия слух и да започне първите експерименти, сред които аудиометрията (регистриране на слухочувствителност в децибели), и “фоноавтографа”. Това изобретение, предвестник едновременно на телефона и грамофона, записва човешкия глас като непрекъсната начупена линия.

Младостта на Александър Бел преминава в преподаване и обучение на хора с увреден слух и говор в Англия. През 1873 г. Бел получава длъжността преподавател по физиология на говора в Бостънския университет.

Заниманията с глухи хора обаче ученият счита за истинското дело на живота си. Той дори развива теория, според която днешната система на обучение на хора със слухова загуба и говор е погрешна. Според него това води до обособяване на глухите в отделно, изолирано общество, в което браковете между глухи са често срещано явление. Това от своя страна води до увеличаване на броя на глухонемите деца.

С много речи Бел се е опитвал да премахне предразсъдъците спрямо глухите. “Знам – казал той веднъж на своя лекция – че най-самотното място на Земята е сърцето на Лондон. Стоял съм на тротоара и съм виждал стотици и хиляди хора, които минават край мен, без нито една позната душа сред тях и чувството за самота сред толкова много хора е потискащо. Каква ли тогава трябва да е самотата на едно глухо дете?”.

Финансовата подкрепа на Бел към глухите се изчислява на около половин милиона долара.

Изобретателят умира на 2 август 1922 г. в имението си до гр. Бадек в канадската провинция Нова Скотия.

Христина Чопарова

Изображение: интернет