През 1887 година в колежа „Уилямс” в щата Масачузетс (САЩ), се дипломира с математическа степен Робърт Грант Айтен (Robert Grant Aitken). Като дете той боледувал много и получил инфекция на средното ухо. През 1870 година, обаче, медицината не е разполагала с особено големи възможности за лечение на подобен род инфекции. С всяка следваща година Робърт Айтен чува все по-малко. Толкова често е боледувал, че не е ходел на училище преди да навърши девет години. Със слухов апарат на едното ухо и четейки по устните, Айтен постъпва в колежа "Уилямс" с първоначалното намерение да става проповедник, но решава, че повече го влече математиката. Тя го отвежда на преподавателската катедра в колежа "Ливърмор", но там пък астрономията успява да стане негова нова страст.

Толкова завладяваща, че докато работи като помощник в калифорнийската обсерватория "Лик", открива близо 3030 двоични звезди чрез 36-инчов рефрактор и пише две книги за изследванията си върху техните орбити. Паралелно се интересува от спътниците, обикалящи около Марс, Уран и Нептун, които са много трудни за заснемане поради близостта им до планетите. Създава огромен каталог на всичките си открития, които през 1899г. излизат в бюлетина на обсерваторията. През 1908 г. се наблюдава затъмнение от о. Флинт в централната част на Тихия океан. Робърт Айтен, разбира се, не пропуска шанса да се включи в експедицията. Заедно с колегата си У. Хъси започва мащабно наблюдение на небето над Северния полюс в търсене на нова ярка двоична звезда от 9-та величина, която откриват през 1915 г. 

Хората го харесвали заради спокойствието, което излъчвал и опитността му да запалва към науката младите студенти по астрономия. През 1930 г. заслужено заема директорския пост на обсерватория "Лик", а две години по-късно изнася лекция пред Кралското астрономическо дружество, на което е почетен член. На негово име също има наречен астероид.

Шарл Жул Анри Никол (Charles Nicolle) произхожда от френско семейство, в което всички се интересуват от наука. Не е странно в такъв случай, че роденият през септември 1866 година в Руан бъдещ директор на института „Пастьор”, отрано започва да се интересува от биология, запален от баща си, Йожен, лекар в руанска болница.

На 18-годишна възраст, след прекарано вирусно заболяване, младият Шарл Никол губи слуха си, но може прекрасно да чете по устните. Това, разбира се, не му пречи да получи блестящо образование в лицея „Пиер Корней” в Руан, а през 1893 г. да получи и магистърската си степен по бактериология.

Още като студент Шарл Никол прави предположението, че въшките са преносител на петнистия тиф, докато работи усилено върху разработката на ваксина срещу дифтерит. По-късно, вече като директор на института „Пастьор” през 1903 г., той излага наблюдението си, че въшките не само са преносител на тиф, но могат да предизвикат епидемия в и извън болницата, когато пациентите не вземат вана и не сменят дрехите си. През юни 1909 г. Никол тества теорията си чрез заразяване на здраво шимпанзе с тиф, извлечен от въшки на заразено шимпанзе. В рамките на 10 дни второто шимпанзе развива тиф, и след този експеримент Шарл Никол вече бил сигурен, че въшките са причинител. По-нататъшните му изследвания обаче показали, че основният метод за предаване не е ухапването. Заразени с тиф въшки стават червени и умират след няколко седмици, но в същото време те отделят голям брой микроби. Попаднали в кожата или очите, те предизвикват инфекция. Това откритие има особена важност по време на Първата световна война, когато много хора са били спасени благодарение на него. Никол предположил, че хората може да носят болестта в себе си през целия си живот, без да знаят, че са нейни носители. Допуснал, че може да се направи проста ваксина чрез смесване с кръвен серум от здрави пациенти, той направил някои експерименти върху себе си. След като останал здрав, приложил ваксината и на няколко деца (поради по-добрата им имунна система), болни от  тиф, които са се възстановили.

Постиженията на бактериолога с увреден слух не се простират само до това откритие, за което получава Нобелова награда за физиология и медицина през 1928 година. Шарл Никол въвежда също ваксинация за малтийска треска, открива метода за предаване на треска от кърлежи. Правил е изследвания върху рака, скарлатината, чумата по говедата, морбили, грип, туберкулоза и трахома. Пише и книги по бактериология, трудейки се неуморно почти до смъртта си през 1936 година.

 Христина Чопарова

Изображения: Wikipedia