Скъпи приятели и читатели на „Ние ви чуваме”, всяка година се обръщаме назад, за да измерим крачките, довели ни до следващата.

И си пожелаваме хубави неща, повечето от които остават само красиви думи, защото не успяват да докоснат сърцата по начин, който да провокира действие. Разбира се, когато откриваш нещо сам, това винаги е по-вълнуващо, отколкото ако друг ти го показва. Но блогът ни си постави за цел да служи за мост между обществото и хората с увреден слух, и се надяваме и занапред да останем верни на идеята му.

Иска ми се с новия пост за 2010 година  да ви разкажа за един забележителен дух, който е потвърждение за максимата, че който иска – може, а който не иска – намира оправдание. Вероятно повечето от вас са чували за Хелън Келър – сляпоглухата жена, която с двусензорно увреждане е единственият по рода си доктор на хуманитарните науки.  Тя се ражда в далечната 1880-та, и след прекарана треска губи зрението и слуха си. Била е  проблемно дете, и поради характера на двата вида увреждане, както и заради буйствата, са съветвали семейството ú да оставят детето в лудница.

Вместо това, те намират начин да осигурят на малката Хелън възпитателка, която също е имала проблеми със зрението. Освен, че научава детето да разбира брайловата азбука, езикът на знаците, а след това и смисъла на думите, Ан Съливан успява да научи Хелън и на елементарни обноски, които всички считат за даденост, но чийто модел сляпоглухото дете не е могло да усвои по естествен път.

През 1896 година тя влиза в Кеймбридж, където за късо време усвоява няколко чужди езика, и започва да пише историята на живота си. След дипломирането си през 1904 година започва обиколки из целия свят, за да събира пари за фондацията на слепите.

С книгите, лекциите си и живота си, Хелън Келър показва на света, че едно увреждане не означава край за онези, които вярват в собствените си възможности. И понеже Бог помага на хората чрез хора, винаги има някой, готов да подаде ръка за помощ, за да се изправиш. Може би на думи изглежда твърде лесно. Лесно е и ако повярваш, че можеш.

Вместо в лудницата, където са смятали, че е мястото ú, Хелън Келър се оказва активен член на обществото, демонстрирайки докъде се простират границите на човешките възможности.

Ще завърша с това, че ми се иска повече хора да вярват колко много са способни да постигнат, ако го поискат. Независимо дали са или не са физически ощетени. Поискайте го… и го направете.

Защото животът е последователност от уроци, които трябва да се изживеят, за да бъдат разбрани. 

Христина Чопарова