„Млад майстор от Упсала, на име Екберг  – философ, естествоизпитател и поет. Красив, свободен, с отворена душа и скъпоценно сърце. Лицето му е кръгло и гладко, с чисти сини очи и тъмнокестенява коса, която се вие в естествени къдрици около главата му.” Това поетично описание на Андерс Густав Екберг (Anders Gustaf Ekberg), шведски химик и откривател на минерала тантал, свидетелства колко горещо е бил оценяван от своите учители по химия и колко високо са го ценели като учен. Според близките до него хора той е бил щедър и нежен човек.

С крехка телесна физика и слаби дробове, роденият в Стокхолм на 16 януари 1767 г.  Густав Екберг е податлив на настинки. След една наистина лоша простуда той губи слуха си, който с времето се влошава все повече и повече.  Като дете Густав Екберг  не е живял с родителите си, а в училищата, където е получил образованието си – Калмар и Содеракра.

Загубата на слух му пречи да работи като преподавател, но не и да катери академичната стълбица. През 1788 г. младият химик получава докторска степен от университета в Упсала, а десет години по-късно вече е ръководител на експерименталната химическа лаборатория и един от най-добрите за времето си минералози. Книгата „Методи на химичната номенклатура”, в която са селектирани и описани всички химични елементи, е най-голямото му постижение. Чувствителният химик обаче се е забавлявал да пише поеми, съчетавайки по интересен начин изкуството и науката. Той дори изпраща до краля писмо, написано с невидимо мастило, текстът на което се появява едва след нагряване или допир до топлина.

Газова експлозия през 1801 г. разрушава едното му око, докато Густав Екберг прави проучвания върху различни минерали. Крехкостта на физиката и частичната слепота обаче не са препятствие за упорития швед, който още на следващата година прави откритието, което ще го нареди сред почетните членове на Кралската академия на науките. Екберг открива минерал, който нарича тантал. Препратката към орфическия гръцки мит не е случайна. Минералът не се разтваря в киселина, а проучванията върху него са коствали немалко мъки и едно увредено око на откривателя си. Ще припомня, че Тантал в гръцката митология е галеник на боговете в Олимп, който си позволил дързостта да открадне нектар и амброзия, да ги даде на хората и да им разкрие божествените тайни. За да изпита Боговете, Тантал убива, разчленява и сварява сина си, поднасяйки им го за вечеря. Заради безумното си деяние, по заповед на Зевс, Тантал е бил наказан на вечни (танталови) мъки в подземното царство, където седял потопен до шия във вода, а над главата му висял отрупан с плодове клон, който не успявал да достигне, оставайки винаги гладен и жаден.

Минералът, наречен от Екберг тантал, по аналогия намеква за способността си да остане ненаситен сред изобилие от киселина. Здравето на Андерс Густав Екберг, обаче, е сериозно разядено от захапалата го туберкулоза. Така през един мразовит ден в началото на февруари 1813 г. Упсала се сбогува с къдрокосия естествоизпитател и поет, чието име в шведската Академия на науките и до днес се произнася с уважение и симпатии.

В антропологичните среди името на Рут Бенедикт (Ruth Benedict) неизменно се свързва с това на Маргарет Мийд, но малцина знаят, че родената в Ню Йорк през далечната 1887 година антроположка е била с увреден от морбили слух. Баща ù, лекар-хомеопат и хирург, се заразява от непозната болест по време на една от операциите си и умира, когато детето е само на две години. Малката Рут е била много нещастна като дете, смятайки, че никой не я разбира. Като учителка, майка ù отдавала глухотата на детето си и липсата на реакции на лошо поведение и своенравност. Г-жа Бенедикт изживяла много тежко кончината на съпруга си, а за Рут към недоволството от неразбирането се прибавя и неприязнеността от вечните минорни състояния на майка ù. Когато е само на 4 години, Рут се озовава с баба си при наскоро починало дете, а скоро след това заявява, че е очарована от смъртта и мъртвото детско лице е най-красивото нещо, което е виждала.

Бъдещата антроположка пише кратки разкази на седем години, учи в колежа Васар и се дипломира със специалност английска литература. Благодарение на нея ще преоткрива Уолт Уитман в моментите на тъга и депресия. В Колумбийския университет Франц Боас, когото наричат баща на американската антропология, е неин учител и ментор. Не е изненадващо, че под такова вещо ръководство тя получава докторска степен и преподавателско място през 1923-та  – същата година, когато прибавя към името си и фамилията Бенедикт, омъжвайки се за Стенли Роситър, биохимик в Корнъл Медикъл колидж. За съжаление бракът им не просъществува дълго, тъй като двамата не успяват да се разбират, а и претърпяна от Стенли травма го принуждава да прекарва повече време далеч от семейния дом. Рут Бенедикт се посвещава на антропологията, фокусирайки се върху нещата, които може да наблюдава, вместо върху онези, които изискват слухово внимание. Въпреки опитите да си служи със слухови апарати, тя така и не успява да ги хареса достатъчно, за да ги използва.

Смятайки, че всяка култура притежава собствена идентичност, у Рут Бенедикт се заражда по-специален интерес към индианската и азиатската култура. Смъртта все още присъства като тематика в проучванията ù – в книгата си „Модели на културата” глухата антроположка описва начините, по които различните общества се справят с траура и смъртта. Те следват различни социално норми, според които в едни култури скръбта се изразява, а в други се потиска. През 1937 г. Франц Боас се пенсионира и за неговото място логично е спрягана Рут Бенедикт, но в Колумбийския университет по това време все още не са гледали с добро око на жените на ръководни постове, въпреки постиженията им. Като че ли за да опровергае това, Рут Бенедикт започва съвместна работа с Маргарет Мийд, с която споделят обща страст към антропологията, макар че често взаимно се критикуват. Преди началото на Втората световна война Рут Бенедикт чете лекции за синергията и защитава тезата, че моделите на културата могат да бъдат разбрани единствено, ако хората не се оценяват и сравняват по стандарти и култура, различни от техните.

Рут Бенедикт е сред водещите културни антрополози, наети от правителството за изследвания и консултации, след като САЩ влизат във Втората световна война. За целта тя прави проучвания от дистанция, тъй като не е възможно да посети нацистка Германия или хирохитова Япония. Чрез изрезки от вестници и други материали, Рут Бенедикт се опитва да проучи и изследва различни модели за управление на агресията и да даде по-голямо разбиране за японската култура. В тази връзка е и популярната ù книга „Хризантемата и мечът”, публикувана след края на войната през 1946 г., която заедно с „Модели на културата” е превеждана на множество езици.

Рут Бенедикт е избрана за научен сътрудник на Американската академия на науките през 1947 г., но тромби в сърдечната област слагат край на живота ù два месеца, преди да ù бъде връчена професорската тила през 1948 г.

 

Превод от английски: Христина Чопарова

Изображения: интернет, източник: Deaf Scientist Corner