На Осмата национална научно-техническа конференция за рехабилитация на деца с увреден слух проф. Цанка Попзлатева от Факултета по начална и предучилищна педагогика към СУ „Св. Климент Охридски” презентира изключително интересната тема за знаковия билингвизъм.

Това е дуална система, в която се комбинират говорът и знаците. Проф. Попзлатева изтъкна, че статистически знаковият билингвизъм е предпочитана форма за общуване както в по-малки човешки групи (близки, приятели – 35%), така и в по-големи (общности на слухоувредени и нормалночуващи хора– 65%).

Тези проценти красноречиво говорят, че развитието и употребата на говора са и въпрос не само на педагогическо образование, но и личен стремеж на хората с увреден слух да постигат едно по-високо ниво на комуникация и – според думите на проф. Попзлатева – да изграждат бикултурната си идентичност. Както уместно бе отбелязано, знаковият билингвизъм е предпоставка не само за успешна социална интеграция, но и за по-нататъшното образователно развитие в масовите учебни заведения. За тази цел обаче е жизнено необходимо наличието на комплексно съчетание от три неща – говор, знаци и писменост.

Без наличието на писменост би се задълбочил проблемът с аграматичността, която пречи на младите учащи с увреден слух да създават достатъчно компетентни и езиково правилни текстови форми, смята проф. Попзлатева. Затова наред с овладяването на жестовете и развитието на речта и говора е изключително важна писмената грамотност, върху която е необходимо да се обръща по-голямо внимание.

Жестовият език за много предречево и ранно оглушели деца се явява първи език (по смисъла не толкова на роден, колкото на първоусвояван). Наличието на говорни възможности все още не е език. За много от децата е трудно да се научат да ползват гласа си, това идва по-скоро от необходимостта да го развиват и стимулират, но за осмисляне и перцепция на действителността те не разчитат на него, а на жеста, следователно, жестът за тях е първият език, който усвояват, за да могат да разбират света. Едва след това овладяват и вербалния, който се явява техен втори език.

В контекста на тези разяснения проф. Попзлатева представи съществуващите във Великобритания системи – Грегъри (2006) и Бейкър (2011), като изтъкна съществените разлики между тях.

В България жестовият език не е достатъчно добре проучен, въпреки съществуващите обогатени речници и усилия в тази насока да се създаде единна методологична школа за всички специализирани училища. У нас в масовите учебни заведения не е законово регламентирана практиката учащите се с увреден слух да ползват преводачески услуги от жестов език, който не е признат за официално педагогическо средство.

Екип от специалисти и НПО са разработили проекта „Знаковият език в училище” (2011-2014) по програмата „Коменски”, чиято цел е да популяризира и въвежда знаковия билингвизъм в българските училища.

Пожелателно е развитието в насока за защити на дипломни работи чрез жестов език за студенти с увреден слух. Тъй като въвеждането на жестовия език като способ за изграждане на двукултурна идентичност между чуващи и глухи деца в масовите училища все още е под въпрос, знаковият билингвизъм си остава засега в сферата на комуникативните средства с ограничено приложение.

 

Христина Чопарова

Фото: СУ