Все още е актуален проблемът за комуникационните средства в педагогическото общуване с деца с увреден слух. Какви трябва да бъдат те, кои са предпоставките за употребата на жестова комуникация, влияят ли жест-знаковите умения върху растежа на интелектуалния потенциал на глухите деца – това са само малка част от важните въпроси, които разглежда в дисертацията си Бояна Алексов*, докторант във Факултета по начална и предучилищна педагогика към СУ „Св. Климент Охридски”. На 11 юли т.г. тя получи докторска степен за отличната защита на изследването си върху жестовата комуникация и знак-билингвистичните методи в обучението и рехабилитацията на деца с увреден слух, под научното ръководство на проф. д-р Цанка Попзлатева.

В зала 313 на педагогическия факултет въздухът трепти от стаено нетърпение, вълнение, колегиални и родителски емоции. Нагласят се камери, фотоапарати, кокетни букети с упоителен аромат. Поканените гости заемат местата си, климатикът се задъхва от усилието да погълне едрите късове жега. Белият екран меко свети в презентационно очакване, пред членовете на комисията бутилките с ледена вода оросено настръхват.

Бояна Алексов отмята с бавен жест косата от челото си, всички погледи се фокусират към фигурата в елегантна синя рокля на катедрата, бавно и спокойно гласът на Бояна повлича присъстващите по пътеките на проучване, плод на дълговременната ù работа като рехабилитатор в специализираното столично училище за деца с увреден слух „Дечо Денев”.

От дактилните образи до знаковия билингвизъм, комуникационните средства са се развивали в отговор на конкретните потребности на предречево оглушели деца. Много от тях поради липсата или недостатъчното владеене на устна реч са развили жестови умения като единствено комуникационно средство. Като изхожда от това обстоятелство, българската сурдопедагогическа практика приема, че жестовата комуникация е първата форма на общуване за деца с увреден слух, по смисъла на това, че е усвоена без специализирано обучение, възниква по естествен начин. Устният език за тях се явява втора форма, усвоявана вече с помощта на рехабилитационни и обучителни методи. Но и жестът, и говорът са двете страни на един процес, който има за цел да повиши не само комуникационните и интелектуални възможности на деца с увреден слух, но и техните училищни постижения. Тази концепция е заложена в Теорията на знаковия билингвизъм.

Жестът спомага за по-доброто усвояване на вербалния език, като способства и развитието на дългосрочната памет на ученици с увреден слух. Много от тях изпитват затруднения, когато трябва да актуализират стари знания чрез устна реч. Осмислени чрез жеста, тези познания остават запомнени за по-дълго време, защото всички деца усвояват по-добре онова, което им се показва, отколкото това, което им се казва. С пълна сила това важи за децата с увреден слух, за които двете форми – жестова и речева, е необходимо да бъдат паралелно използвани, за да се повишат възможностите им да усвояват и осмислят голям обем от знания, които да възпроизвеждат успешно чрез знак-билингвистичната комуникация.

Бояна Алексов спомена и системата Грегъри (Gregory, 2006), според която глухи деца на глухи родители имат по-висока разчетимост на устната артикулация и по-висок училищен успех. Това на пръв поглед не изглежда особено логично, тъй като е прието да се смята, че чуващите  родители полагат по-големи грижи за глухите си деца в образователно отношение. Уви, практиката е показала, че чуващите родители по-скоро биха прибегнали до технически помощни средства като кохлеарни импланти и слухови апарати, отколкото към жестовия език, което лишава предречево оглушелите деца от възможността да осмислят чрез жеста околния свят. Запитана (от мен, бел.ред.) дали в собствената ù изследователска практика се е потвърдил изводът по Грегъри, Бояна Алексов отговори утвърдително. Децата, обучавани чрез знак-билингвистичната система (говор+жестови знаци), имат по-високи нива на интелектуален и образователен растеж.

В изследването на Бояна Алексов са взели участие 60 ученика (37 момчета и 23 момичета на възраст от 8 до 15 години) от ССУ за ДУС „Дечо Денев”, както и 16 сурдопедагози. Взети са под внимание такива демографски фактори като времето на оглушаване, степен на слуховата загуба, слухов статус на семействата, индивидуалните рехабилитации, провеждани с децата, както и равнищата на вербалната им интелигентност. Изследвани са били медицински документи, както и резултати върху слуховата, лексикална и визуална работна памет на децата. Най-вече са били оценявани уменията им в комуникацията, способността за разчитане по устните, математическите им познания, техниката на четенето.

Особено внимание е обърнато на шах-игровата дейност като възможност за стимулиране на когнитивната активност и потенциал на деца с увреден слух.

Резултатите от изследването, изводите от него и полезността на този труд са затворени в 221 страници, което е огромна стъпка напред в осъзнаването на необходимостта от въвеждането на знаковия билингвизъм като педагогическо средство в образователната система у нас. Бояна Алексов сподели, че за написването на дисертацията си е била вдъхновена както от колегите си в рехабилитационната работа, така и от самите деца с увреден слух.

Рецензиите на комисията бяха повече от положителни. Проф. д-р Цанка Попзлатева, доц. Д-р Неда Балканска, проф. д-р. А. Балтаджиева и проф. д-р В. Кацарска от Факултета по начална и предучилищна педагогика не спестиха суперлативите си към докторантското изследване.

Изводите са, че знак-билингвистичните стратегии улесняват допълването и взаимодействието между жестовите и вербалните езикови средства, с които се повишава и жестово-говорната компетентност на учениците с увреден слух, както и уменията им да усвояват и запаметяват големи обеми учебен материал. А това издига образователния статус на глухите деца с този на чуващите им връстници и способства за интегрирането им в света на звуците.

Текст и колаж: Христина Чопарова