Скъпи читатели на  „Ние ви чуваме”, мнозина от вас се интересуват от тематиката, свързана с жестовия език, неговото официално признаване, въвеждането му като приобщаващо средство в образованието на глухи, и още много други въпроси, свързани със знаковата комуникация. 

За онези, които са свикнали да ползват остатъчния си слух и си служат с технически средства като слухови апарати и кохлеарни импланти, жестовият език не е средство за ежедневна комуникация и неговото познаване и употреба са ограничени в рамките на средата, в която живеят, и вида комуникация, който предпочитат. Не бива обаче да се забравя, че за много хора, дефинирани като напълно лишени от слух (глухи, както е общоприето да се наричат), жестовата комуникация ги съпътствува от самото им раждане и за тях е основно средство за осмисляне и взаимодействие с околния свят. В този контекст за тях жестовият език като образователно средство не само е нужен, той е основополагащ и определящ тяхната култура, развитие и социализация.

У нас, както и в много други държави, жестовият език не е официално признат. Но българското правителство е ратифицирало Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, в който е застъпено и правото на лишените от слух да ползват и да се обучават с езика на знаците, който е единствено достъпния за тях. Радващо е, че в момента у нас практически е постигнат напредък за въвеждането на жестовия език като средство за обучение, с разкриващи се много възможности за прилагането му в полза на хората със слухови дефицити, образованието на деца с увреден слух в специализираните училища, осигуряване на подходяща среда за глухи студенти и много други. Това е възможно заради приетия на 25 юни от Министерски съвет План за действие на РБългария за периода 2015-2020 за въвеждане на Конвенцията за правата на хората с увреждания, в който т.1. се отнася за жестовия език. Също и План за действие на Националния съвет за интеграция на хора с увреждания (НСИХУ), приет на 8 май 2015 г. в Правец, в който жестовият език е застъпен в по-широки сфери. Оттук нататък предстоят много неща по изпълнението на заложените в тези План-ове стратегически цели, свързани с жестовия език.

Нека видим обаче как стои въпросът с образованието за глухи хора в международен аспект.

На 6 юли т.г. Световната федерация на глухите проведе 22-ри Конгрес по образованието за глухи, с основна тема: „Пълен достъп до образование за глухите чрез жестовия език”. На този конгрес президентът на СФГ Колин Алън изнася реч, която тук ви представям с леки съкращения.

Уважаеми участници в Конгреса, от името на Световната федерация на глухите (СФГ) бих искал да ви благодаря за поканата да бъда един от презентаторите на това историческо събитие. В продължение на много години СФГ се застъпваше за подобрения в образованието на глухите и работеше съвместно с Международния алианс на хората с увреждания (МАХУ). Едновременно с това, Световната федерация на глухите подкрепя и 134 национални асоциации на глухите от всички краища на света (нашите обикновени членове) в техните усилия да лобират пред своите правителства да изпълняват задълженията си по член 24 от Конвенция за правата на хората с увреждания на ООН.

Няколко години са минали от приемането на Конвенцията на ООН (през 2006 г.), в която е обезпечено правото на образование на жестомимичен език. Това е задължение на националните правителства – да гарантират, че глухите деца са обучени и се обучават в жестомимична реч, и че учителите владеят езика на знаците. Въпреки това, СФГ е забелязала със загриженост, че изпълнението на тези важни цели не е увенчано с успех, както е било предвидено, тъй като националните правителства не разполагат с разбирането за това как следва да се предоставя обучение по жестов език и в каква среда.

Световната федерация на глухите състави доклад за хората с увреден слух и правата на човека през 2009 г., в който е отразено по-лошото качество на образование за хората с увреден слух и оскъдните възможности за тях да получат образование чрез езика на знаците. Устните методи и общата комуникация са доминиращи в образователните системи. По-рано тази година СФГ поиска актуална информация за образованието на глухите  и получи отговори от 46 държави. Според нашите изводи от последната събрана  информация, ситуацията в развитите и развиващите се страни не се е подобрила през годините. В някои страни разбирането  на правителствата за приобщаващото образование влошава образователните възможности глухите деца, защото те са поставени в училищата в близост до домовете си, без оглед на това как да им се осигури образование на жестов език и достъп до такава среда. През последните години Световната федерация на глухите се стреми да финансира проекти за проучване на образованието за глухи,  защото е необходима много изчерпателна информация и изследвания в тази област.

Международният алианс на хората с увреждания (МАХУ), състоящ се от седем световни и четири регионални организации на хора с увреждания, в момента изготвя политически документ относно приобщаващото образование. СФГ е допринесла в тази работа, заедно с други организации-членки, за да се гарантира, че проблемите на глухите хора, свързани с жестовия език, са разгледани в този политически документ. По-рано Световната федерация на глухите бе силно ангажирана заедно с Международния алианс по време на преговорите, които доведоха до приемането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.” Колин Алън споделя още, че в момента други организации на хора с увреждания имат своите опасения относно прилагането на член 24 от Конвенцията на ООН. Той изтъква, че след като Международният алианс на хората с увреждания приключи разработването на политическия документ, той ще се счита за предимство на глухите общности в лобирането пред техните национални правителства и образователни заинтересовани страни.

Комитетът за правата на хората с увреждания (КПХУ) подготвя проект за общ коментар по член 24 от Конвенцията, за да се изяснят задълженията на правителствата и да се уточни какви мерки трябва да се предприемат, за да се осигури квалифицирано образование за всички хора с увреждания. Гражданското общество ще има възможност да даде своите коментари преди приемането на окончателния вариант на документа.”

От гледна точка на Световната федерация на глухите, учебната среда с жестов език е част от приобщаващата образователна система. Това означава учебна среда без бариери, предоставяне на обучение на жестов език на глухи студенти. Трябва да са налице няколко фактора в една образователна система, за да може тя да се счита приобщаваща за глухи студенти: достъпност, универсален дизайн, недискриминационни практики, които отговарят на нуждите на учениците, разумно приспособяване и индивидуална подкрепа.

Предоставянето на професионални преводачи по жестов език като единствена мярка например е недостатъчна, тъй като глухите студенти не биха били в състояние да общуват с учителите и връстниците си без бариери.”- посочва президентът на СФГ. С цел да се гарантира, че учебната среда е езиково и културно достъпна, трябва да бъдат покрити следните аспекти, според Световната федерация: достъпност на цялата комуникация; процесите на учене и преподаване са две култури с езикова чувствителност; учебната програма да включва елементи от културата на глухата общност и езика на знаците, с цел да се подхранва лингвистичната идентичност и развитието на общността на глухите, както е посочено в член 24.3 (б) от Конвенцията на ООН; средата на обучение да бъде визуално и тактуално (с жестове наживо, бел. прев.) достъпна; материалите за обучението са културно и езиково чувствителни.

Включващото образование е зачитане на многообразието на базата на културата на глухите, както и езиковата и културна идентичност на децата с увреден слух. А наистина приобщаващото образование се основава на нуждите на тези деца и е това, което ще им проправи път и ще им даде възможност да се превърнат в граждани с разгърнат потенциал. Има много какво да се направи, за да се подобри положението в образованието за глухи,  като се започне от корекциите по член 24 от Конвенцията за правата на хората с увреждания.  Световната федерация на глухите е повече от щастлива да си сътрудничи с преподаватели, изследователи и специалисти, работещи в рамките на образованието за глухи, за да се гарантира, че глухите деца получават качествено образование чрез жестов език. Глобалната общност на глухите трябва да работи с различни заинтересовани страни, включително родителите на деца с увреден слух и техните организации. Ние трябва да обединим нашите усилия за запознаване на националните правителства и лобиране да разберат какво означава обучение на езика на знаците, за да работят с националните глухи общности по подобряване образованието за глухи хора.

----

Пълният текст на обръщението на Колин Алън може да прочетете ТУК.

Превод от английски: Христина Чопарова

Изображение: ютуб