През 2012 г. в. „Гардиън” публикува материал на Чарли Суинбърн, посветен на проблематичния достъп на родители на деца с увреден слух до знаковия език в Англия, курсовете по който са непосилни финансово за много двойки, а това ги ощетява в комуникацията с децата им. Въпреки задната дата, темата все още е актуална.

Семействата, в които има деца с увреден слух, е нужно да усвояват езика на знаците в името на техните деца. Видео, на което една глуха майка разговаря с 2-годишната си дъщеричка Ава на британски знаков език (BSL), обикаля за късо време социалните мрежи и Туитър, събирайки над 150 000 показвания онлайн. Видеото показва как едно дете, използвайки езика на знаците, може да достигне високо ниво на разбиране и комуникация, когато има достъп до този език от най-ранна възраст.

И двамата родители на Ава са глухи, така че те са знаели как да общуват с нея чрез жестовия език. Обаче близо 90 % от глухите деца се раждат при чуващи родители, и е невероятно трудно за тях да получат достъп до курсове по жестов език, за да се научат да общуват с децата си. Националната асоциация на глухи деца (NDCS) чрез телефонно проучване миналото лято установи, че 56% от общинските съвети не са предоставили никакви услуги или подкрепа за родителите на деца с увреден слух, които искат да научат езика на знаците, а в същото време организират курсове, цените на които могат да стигнат до 600 британски лири.

Гари Морган, професор по психология в Сити Юнивърсити, Лондон, сподели с мен, че забавянето на достъпа до знаковия език и комуникация  „може да има тежки и дълготрайни последици за познавателните, социални, емоционални и академични умения на детето.”

Анна Люис, от Дорсет, изучава британския знаков език, за да бъде в състояние да комуникира с 3-годишната си дъщеря Бел, която е напълно глуха. Тя ми каза: „Общуването с Бел е трудно. Поради това, че късно й поставиха диагнозата, две години и половина тя живееше в тих, безжестов свят. С нея използваме смес от британски жестов език, реч и картинки. Всеки ден е битка за общуване.”

Когато Бел е била диагностицирана като глуха, техният общински съвет е подкрепил родителите само за въвеждащия курс по знакова комуникация. По-нататъшна подкрепа не е била предложена, така че на собствени разноски Анна изучава първо ниво по британския знаков език, пътува по 30 мили (около 50км, бел. прев.) всяка седмица в продължение на два часа. Цената на курса е 200 британски лири и семейството не може да си позволи да се включи и бащата на Бел. „Ние просто не можем да си го позволим и за двамата, както и да платим за детегледачка. Съпругът ми се чувства лишен от основното си право да бъде в състояние да общува с детето. Това е разочароващо”.

Има огромна ирония в това, че класовете по жестов език  за чуващи деца са станали изключително популярни. Точно преди Коледа, 3-годишната ми дъщеря, която е в предучилищна възраст, беше посетена от групата „Пеещи ръце”, съставена от деца, които изпълняват песните със знаков език. Бях изумена колко много от тях знаеха как да си служат с езика на знаците, и ме порази това, че докато чуващи родители от цялата страна водят битки да се научат на този език, за да могат да общуват с глухите си деца,  хиляди деца с нормален слух се възползват от достъпа до знаков език от най-ранна възраст.

За да се опита и да даде на родителите на деца с увреден слух навсякъде достъп до курсовете по жестов език, от който те се нуждаят, NDCS е разработила семейни курсове, специално насочени към тези семейства на деца с увреден слух, които искат да използват британския знаков език. В курса се овладяват знаци и фрази, необходими за детски стихчета, приказки, игри, както и инструменти за практическа комуникация (по теми, като хранене, сън и др.)

След първоначалния тест в два региона през юли 2011 г. , 83% от 123-те семейства, които са взели участие в курсовете, са съобщили, че са се чувствали уверени в общуването с глухото си дете, в сравнение с 37% преди началото на курсовете. В края на този месец (януари, бел. прев), благотворителна организация ще представи предложение за провеждането на обучителните курсове във всички девет региона в Обединеното кралство. От същата организация са стартирали петиция за справедлив достъп до курсовете, която вече е събрала над 2000 подписа.

В момент на дълбоки съкращения на услуги навсякъде е трудно да се получи допълнително финансиране за подобен проект,  но нищо не може да бъде по-важно от това едно глухо дете да бъде в състояние да започне да изгражда своите умения за комуникация и разбиране възможно най-рано. Тъй като се вижда от гореспоменатото видео на Ава, глухите деца са способни на всичко, което едно дете с нормален слух е способно, стига просто да му се даде шанс.

 

* Текст и фотография: Чарли Суинбърн (на снимката е дъщеричката му)

——

* Той е журналист на свободна практика и сценарист. Идва от семейство с двама глухи родители и самият е частично глух. Пише за Гардиън и ББС Онлайн по въпроси, свързани с културата на глухите. Настоящата му статия е плод и на личния му опит, тъй като Чарли е баща на две деца, също с увреден слух. Написал е много драматични истории, преведени на жестов език и адаптирани за телевизионни предавания. Главен редактор е и на новинарския сайт „Куцото пиле”.

Материалът му предизвиква оживени дискусии, в които се включват с мнения хора с различен опит. Тук съм извадила само някои от тях, които подсказват дълбочината на проблема и личното отношение на заинтересовани страни.

*******

Коментар 1: Мит е, че всички глухи могат да четат по устните, но британският знаков език винаги е бил малко използван извън общността на глухите, така че борбата за него е основно на глухите хора. Трудно е да се узнае какво крие бъдещето за знаковия език. Той винаги ще бъде част от културата на глухите, но много от традициите вече ги няма – затварят се  училища за глухи в полза на масовите и смесените, модни са технологиите, които родителите използват за глухите си деца (кохлеарни имплантанти), старите клубове за глухи, които бяха създадени, за да сплотяват общността на глухите, оредяват и са непосещаеми.  Младите глухи хора предпочитат кръчмите и рейв или масови събития. По-добри възможности в живота се отварят, но цената е отказ от старата култура на глухите. (междудругото, много от чуващите хора мислят, че знаковият език е „сладък” или ще бъде лесно да се усвои. Мнозина от тях се отказват, когато осъзнаят, че тази алюзия е невярна, както и техните предварително замислени идеи за глухите хора като най-дискриминирани в нашето общество).

Коментар  2: Четенето по устните никога не е повече от един процент от всеки разговор. Също така, не е нужно да казвам, че това е възможно само когато разчитащият по тях е лице в лице с говорещия и може да вижда устните му. Това е на практика безполезно в ситуации, в които разговорът се движи бързо от говорещ на говорещ.

Коментар 3: Проблемът с езика на знаците е, че не разполага с толкова думи, колкото има в английския език, което е полезно в ранна възраст, но тъй като децата порасват, имат нужда да владеят повече думи и по-богат речник. Те са принудени да се борят с пунктуацията и думи като “за”, “е” и “и”, защото те просто не разполагат с техен аналог в езика на знаците.

Коментар на Чарли Суинбърн: Никой не се ражда с капацитет да разчита по устните.

Четенето по устни става значително въз основа на догадки. По същество – за да разчиташ добре по устните, трябва да имате предварително разбиране на езика, за да знаете онова,  което биха могли да означават пропуските. Така четенето по устните не е най-добрата отправна точка за учене на език при децата. Моите собствени деца се възползват от езика на знаците на около 10 месеца – преди да могат да говорят или да разбират словото. Знаковия език, изглежда, е естествен начин за комуникация с бебета и малки деца, независимо дали те са глухи или не – но в случая с глухите деца, това е (по мое мнение) най-ясният начин за започване на изграждането на език и разбиране. Градивния елемент за всичко, което идва след това.

Коментар 5: Много от думите – например, пчела (на англ. bee)  и грах (на англ. pee) – изглеждат точно същите при четене по устните,  когато липсва всякакъв звук. Така че четящите по устните е нужно да използват контекст, за да се разбере това, за което се говори. Лесно ще се разбере например изречението: „В супата ми има грах”, и „Бях ужилен от пчела”. Но без придружаващите изречения, двете думи не се различават една от друга. Така че за едно дете в бебешка възраст, което все още не знае думите, как би се научило да прави разлика между две еднакво звучащи?  Моите родители не владеят жестов език и аз съм израснал, четейки по устните, но причината, поради която имам  придобити познания по езика е, че аз започнах да чета от 2-годишна възраст. Сега разчитам по устните много добре, но дори и при целия си опит, аз все още пропускам възможности да разбера определени думи – което може да доведе до напълно неразбиране на цялото изказване – и когато хората изобразят с пръсти първата буква на думата, се оказва, че има огромна разлика между онова, което аз съм разбрал и това, което реално са казали. Баща ми наскоро започна да учи езика на знаците и макар да съм го разчитал по устните почти през целия ми живот, в редки случаи той казва нещо, което не разбирам, и тогава колебливо се опитва да го изобрази с пръсти, но и това не винаги помага.

Коментар 6: В този дебат е добре да се  направи разграничение между пред-езикови и пост-езикови ситуации.  Ако едно дете от седемгодишна възраст е напълно глухо, това го поставя в пост-езикова ситуация. До тази възраст то има възможности едновременно да говори и да разчита по устните. Това е много по-трудно за децата, оглушели от най-ранно детство, те са в пред-езикова ситуация, и трудно разберат на всеобщия за всички език. Затова при тях речта и четенето по устните на по-късен етап може да заеме своето място в процеса на обучение.

Коментар 7: Вие не можете да четете по устните на език, който не сте научили. Ако сте глух, не можете да се научите да разчитате така език, който не можете да чуете. Бихте ли могли да разчитате по устните, ако ви говорят на хърватски, например? Що се отнася до мен, никога не е ми е било проблем да комуникирам с глухи хора.

Коментар 8: Кохлеарните импланти са фантастични и не са пречка за глухи деца се учат да общуват чрез знаков език, така че нека да се научат на знаков език толкова млади, колкото е възможно. Има хиляди добри причини, поради които  родители от средната класа е нужно да овладеят жестовия език, за да общуват с децата си. Защо и глухите деца да не получат същите ползи? Имам почти 40 години опит в преподаването на деца с увреден слух и мисля, че глухите деца са в състояние да се разбират чрез знаковия език с чуващите, а и им дава по-ясна представа за идентичност, независимо от тяхното ниво на слухова загуба или способности за говорене.

Коментар на NDCS: Тъй като тази статия подчертава, че езиковите и комуникативните умения са в основата на развитието на глухите деца, е недопустимо в някои райони на Англия родители, които смятат, че езикът на знаците е точно за глухото им дете, да са принудени да плащат стотици или хиляди паунда, за да се научат да общуват с децата си. Или да не може да има достъп до езиковите класове за всички заинтересовани семейства. Изключително важно е, че са налични редица разпоредби,  подходящи за индивидуалните нужди на децата и техните семейства. Правителството също говори за необходимостта от реален избор за семействата в своята харта за специалните образователни потребности. Ние от Националната асоциация на глухите деца се ангажираме да водим кампания за деца с увреден слух и техните семейства да имат широка гама от възможности, които съществуват за тях. Крайно време е на сегашната ситуация на неравнопоставеност за деца с увреден слух да се сложи край.

Превод: Христина Чопарова