Скъпи наши читатели, в Част 1 и Част 2 ви запознахме с пространните изследвания по темата за българския знаков език.
С тази последна публикация от проф. Цанка Попзлатева оставяме отворена за дискусии темата.
ЗНАКОВИЯТ ЕЗИК В УЧИЛИЩЕ
„Знаковият език в училище“ е заглавие на текущ международен проект на Европейската комисия, в която екип от специалисти (чуващи и глухи) от България, Австрия, Германия и Великобритания работи върху реализирането на съвременната педагогическа концепция, известна като „знаков билингвизъм в образованието“. Понятието „знаков билингвизъм в образованието“ е свързано с новото виждане за знаковия език като естествен език, които пряко стимулира мозъчната система и умствената активност на глухите деца, като открива достъп до разбирането на информацията, което е общо за двата езика. Създават се биологични и психологически условия знанията, придобити чрез знаков език да преминат в словесна езикова форма. Във философията на тази педагогическа система двата езика са признати за различни, но сравними по лингвистична сложност и еднакво ценни за детското интелектуално и социално развитие, както и за целия общообразователен процес. За всяко глухо дете (в масовото или в специалното училище) се планират педагогически условия и ситуации за стимулиране, усъвършенстване и взаимодействие на тези две езикови способности.
Българското участие в международния проект „Знаковият език в училище“ показа, че нито университетите, нито специалните училища, нито СГБ са безучастни към интелектуалните потенциали на глухите деца и възрастни, свързани със знаковия и с говоримия български език. Методиката на знаковия билингвизъм в начален курс предполага разговорният български знаков език да бъде включен като съществена част от уроците по Четене и Български език. За разлика от Великобритания, Австрия и Германия нашият екип (чуващи и глухи) не беше подготвен за този важен момент. Европейските партньори категорично отхвърлиха възможността да се използва установената у нас практика за калкиране с жестови знаци по граматическите правила на българския говорим език. Бяхме принудени да търсим методика за представяне на учебния текст чрез езика на „глух с глух комуниакцията“. Благодарение на глухите педагози и глухи студенти успяхме интуитивно да изработим изисквания видео-формат на текста по граматиката на разговорния български знаков език, която реално всички ние не познавахме. Софийското специално училище участва в този проект като партньор на равностойни начала, а директорите и педагозите от училищата в Търговище и Пловдив широко отвориха врати за апробирането на тази нова методика. Резултатите бяха поразителни. Децата проявиха огромен интерес и по новата методика възприеха бързо съдържанието на дълъг литературен текст от програмата на масовото училище. Те се учеха да го възпроизвеждат, като драматизират и разказват първо със спонтанно научените нови жестови знаци, а след това се учеха да четат разбрания вече текст дактилно-устно, с жестови знаци и устно, както и да разказват логично, постепенно включвайки лексиката и граматиката на устния език. Ние, целият български екип, получихме специални поздравления от европейските оценителите за това творческо решение в разработването на педагогическата методика на „знаков билингвизъм в началното училище“.
Езиковото обучение, общообразователната подготовка и възпитанието на глухи деца е труден процес, поради непознатия все още достъп до техния огромен и несъмнен интелектуален потенциал. Българските сурдопедагози винаги са търсели път до него и са влагали цялата си душа в своята отговорна работа. Затова аз лично се прекланям пред техния труд, след който в българските университети вече се обучават и завършват много от техните възпитаници.
За информация на читателите, ще потвърдя думите на директора на специалното училище в гр. Търговище - г-н Росен Милачков, че в българските специални училища отдавна не се използва само устния метод в езиковото обучение и общообразователния процес. Жестовите знаци се допускат като помощно средство. Глухите децата използват тези знаци като в общуването помежду си, така и с учителите в различни комуникативни ситуации. Въпреки че до момента липсва методика, която да посочи как и кога знаковият език да бъде интегриран в клас, нашите учителите разбират разговорния знаков език на своите ученици и не се дистанцират от него. Те обаче са преживели опита, че много от сложните езикови конструкции в Българския жестомимичен речник на СГБ не кореспондират с особеностите на детската психика или са недостатъчни за отразяване на учебното съдържание. Смея да твърдя, че потребността от разумна комуникация в учебно-възпитателния процес мотивира спонтанно педагози и ученици от различни възрасти и по различни учебни дисциплини да създават заедно знакови символи за които няма аналог в официалния жестомимичен речник. Нека не забравяме и факта, че знаковият език на глухите хора възниква заедно със създаването на първите специални училища, които събират на едно място и в една общност глухите ученици от цяла България. Тези глухи ученици са една разумна общност и започват да създават свой знаков език за общуване и мислене. Като зрели възрастни и членове на Съюза на глухите, именно те продължават да развиват, съхраняват и предават на другите поколения този език и културата на Глухото общество.
Да, наистина всичко може и трябва да стане по-добро! Това „по-добро“ изисква всички ние (глухи и чуващи специалисти) да сверим своите часовници със света и да заработим заедно – университети, глухи и чуващи педагози и други специалисти, членове на СГБ, естествени носители на знаковия език. Както разговорния български знаков език, така и калкиращите с жест словесния език системи са ценни и имат място в нашето образование и социалната система. Трябва открито да признаем, че днес изоставаме от останалите държави членки на ЕС по изучаването и различаването на тези две знакови системи. Вече няма място нито за фобии, нито за прехвърляне на вината между институции за нерешените или по-скоро сложни проблеми.
Време е за действие!
Представяне и снимки: Христина Чопарова
