У нас като че ли не съществува класификация на хората със слухови дефицити, според които е определяща необходимостта от владеенето на жестомимичен език.

Условно се разделят на хора с вродена и с придобита вследствие на травма или заболяване глухота.

Вродената глухота е предречева. Това само по себе си подсказва с колко трудности е свързано заучаването на думите и техните значения, когато практически нямаш възможността да чуеш как звучат. Поради тази причина предречево глухите изпитват и лингвистични затруднения, които в повечето случаи се регистрират като немота или проблеми на говора.

Придобитата глухота е тази, която настъпва вследствие на преживяна травма или заболяване. Тъй като тук основен фактор е възрастта на хората, колкото глухотата се е появила в по-късна възраст, толкова по-малки ще са и проблемите на говора им.

За предречево глухите жестовият език се явява първи, роден. Усвоеният по-късно писмен език  за тях е втори, в сравнение с чуващите. Въпреки това, той е много по-различен, поради отсъствието на съюзи, съгласуване по род и число, предлози, и други части на речта. По аналогия с различните видове диалект при нормално чуващите, и при глухите хора съществуват различия в жестовия език, които са не само географски обусловени, но и се дължат на факта, че в определени градове има по-голяма или по-малка концентрация на глухи хора, които в процеса на общуване измислят нови жестове.

В тази връзка се появява още едно разделение – на „млади“ и „стари“ глухи, което не е възрастово обусловено, а се дължи на вида използвана жестова реч – дактилна или  двуръчна.

Дактилната жестова реч (дактилология) представлява азбука, буквите на която се изобразяват с пръстите само на едната ръка. Азбуката е внедрена в българската практика от руската школа, и се използва предимно от „младите“ глухи, които са я овладявали в специализираните училища. На снимките са показани жестовите аналози на буквите.

Двуръчната българска азбука ползва възможностите на двете ръце и китките, за да изобразява думи и изречения. Предпочитана е от „старите“ глухи. Характерното при нея е, че  има леко разминаване между словоред и жесторед – фрaзите се представят само на жестов език, поради липсата на някои части на речта, за да бъдат по-лесно разбрани.

Международен жестов език (жестуно) – Той се използва на международни срещи, семинари, форуми, симпозиуми, при обучение и конференции. Важността на владеенето му е аналог с владеенето на английски език за чуващи хора. Международните знаци по същество са универсални, но имат и различия, които са въпрос на  логика и личностни интерпретации.

Христина Чопарова

изображение: интернет