Всички реки текат. И техните прекрасни води, очевидно,  притежават особена магия. Едновременно отмивайки тревогите и вливайки  спокойствие – като ритъм на дишане, в който човек и река са едно и също. В „Сидхарта” Херман Хесе описва принц Гаутама, седящ в покой край бреговете на река в Урувела, където получава прозрение, превръщайки се в Буда;  край река Пиедра Пилар и нейния спътник на Паулу Коелю преживяват душевен катарзис чрез откритието на необикновеното, което се случва непрекъснато около нас. Водите на Дунав мият бреговете на Свищов, където съзерцателната натура на Оля Недкова води скрит, почти интимен диалог с винаги променливите, и в същото време до болка познати вълни.

В стари времена на речния бряг се е издигал свещоподобен маяк, който да ориентира нощем плаващите по Дунав кораби и гемии. Избродените брегове на „свещния” град пазят стъпките на хилядите въпросителни, крият сенките на разпилени настроения и ехото от извикани спомени. Реката крие много тайни, които не са скрити за онзи, който умее да я усеща и да я слуша. Тишината предоставя прекрасна възможност за това – за съзерцание, в което поглъщаш спокойствието на бавни глътки, докато споделяш вълненията на белите дунавски води.

Тези ежедневни диалози, в които речния пясък поскърцва под стъпките, а Дунав разказва мидени истории, са събрани като съкровение в бутилка, изхвърлена на брега. Тъничката книжка на Оля Недкова, от чиито корици сякаш всеки момент ще прелеят няколко позлатени от залеза вълни, е точно това. Бутилка с емоции, от която излита поетичен Дух, готов в студените зимни вечери да ти разказва за лято и вълнуващи срещи с водата. Стъпките отвеждат съвсем близо до брега, плътно до речните милувки. И ако не се страхуваш да се намокриш, ако си достатъчно смел да потопиш стъпалата си в студените води, пред теб ще зашептят диалози, откровения и признания. Можеш да усетиш силната връзка между Оля и реката в града на Щастливеца. Свищовлийката с увреден слух е като тънка струна, която издава прекрасни мелодии при всеки променлив порив на непредвидимия Дунав.

„Ритъмът на живота отнема свободата.

Край брега откривам широтата на реката и

стремителното извисяване на брега.

Пейзажът е мост към чувствата!

Задавам си въпроси, търся отговори и намирам

успокоение на духа ми.

С кого разговарям – със себе си, с реката, с времето, с

бреговете?

Бреговете на познанието, бреговете на реката,

времето, на посоките на света. Бряг и безбрежност.

Граница и безграничност.”

Книжката с пясъчни корици, която прилича на подвързана тетрадка за спомени, е една от последните две книги, които Оля Недкова отпечатва през лятото. На На 29 септември в къщата-музей на Алеко Константинов, в рамките на традиционните есенни празници на Свищов, Оля Недкова представя „Стъпки по Дунава” – едно интимно пътешествие, в което метафорите като красиви водни кончета шарят страниците с емоции.

Събитието е било уважено от писателя Георги Данаилов, поетите Ваньо Вълков, Георги Драмбозов и Божидар Богданов, издатели, критици и почетни граждани на град Свищов. Авторката на „Стъпки по Дунава”  получава поздравления от кмета на града, след което е имала честта да бъде представена от поетесата Стефания Цанкова. Ден по късно, на 30-ти септември, Оля Недкова е била удостоена с наградата „Златно дунавско перо” за цялостен принос към културата на град Свищов. В първото българско читалище – „Еленка и Кирил Аврамови” – е било много тържествено. Читалището (изградено с дарения още по турско време, където Тайното общество на Раковски обсъжда идеята за трите цвята на българското знаме), става подходяща сцена за обявяване на заслужили свищовски творци, наградени с „Достоен за Свищов”.

Оля Недкова е автор на множество публикации и стихове, отличени в конкурси у нас и в чужбина.  Нейни хайку стихове са преведени на френски, английски и румънски. Заедно със „Стъпки по Дунава” през лятото на 2012 година издава и книжката „Загадайки – отгадайки”.  Тя е намигване към всички малки и непораснали деца, които имат прекрасна възможност да изживеят уютни и топли семейни вечери, като познават отговорите на забавните, стихоплетни гатанки, и едновременно с това оцветяват картинките към тях. Рисунките в книжката са дело на малки палавници от разградското Детско арт студио „Дъга”, които са на възраст от 10 до 14 години. Картинките са подредени в няколко категории – животни и птички, в гадината, на двора, у дома.

„Животът ми е пъстра книга, но ме натъжава, че хората се опитват да драскат и цапат по нея. Повече от тридесет години се опитвам да  съм наравно с другите. Когато издадох след инсулта книгата си “Пачуърк”, в която героите ми са от “различните” хора, двете ми колежки заявиха, че така ще направят, че никой да не присъства на представянето й. Затова то беше в Свищов.  На 3 декември ни предстои традиционната /10-та/ среща в Клуба на дейците на културата, по повод Международния ден на хората с увреждания. Инициативата бе моя. Ще участват главно хора без увреждания, но с отношение към проблемите на хората със специфични потребности. Правим изложба и литературно четене на авторски творби с участие на творци със и без увреждания. Винаги се завързва диалог, а накрая всеки си тръгва с китка здравец, за да я занесе на някого, който не е могъл да дойде.”

Като продуктивен автор с усет за красота и хармония, Оля Недкова и за в бъдеще ще изненадва с поетични просветления, от които се усмихва Духът й на творец. Доказателство, че в Тишината някои неща се чуват най-добре.

/на снимката от ляво на дясно: д-р Динков – краевед, Оля Недкова, зад нея - поетесата Стефания Цанкова и Маргарита Черкезова – почетен гражданин на Свищов/

Христина Чопарова