Когато сърцата са си далечни, за да се чуят, е нужно да крещят. На едно сърце разстояние диалогът е без думи. А с нейните заедността се превръща във вълшебство. Тя, дето все пише до Любовта. Ивелина Никова. Не е вярно, че не праща писмата – в мразовитата вечер на 11 март те пристигнаха, където бяха пратени. И отговорите не закъсняха – птици от усмивки и лъчи от взаимна радост. Всички говорят на един език, когато са само на сърце разстояние.

Тя подреждаше изданията на „Все ти пиша, Любов”, когато пристигнахме в столичното читалище „Добри Чинтулов” – самото изящество в малка черна рокля, светещи коси и усмивка до ушите. Радостта да се видим отново след премиерата на повестта ú „Алтъна” беше неподправена и взаимно стопляща. И бликна като детски смях при вида на сините горски цветя, така любими и на двете ни. Сега красят дома ú в Провадия, ароматно припомняйки всеки миг от поетичната вечер.

Вълнуваше се заради интервюто за „Ние ви чуваме”, заради радостта в очите на гостите си, заради предвкусваното удоволствие да говори на езика на обичта чрез стиховете си, нежни като самата нея. И когато в малката заличка на читалището се изля човешкия поток, във въздуха се понесоха птиците от усмивки и засветиха лъчите на взаимната радост. Като екзалтиран фокусник, Пролетта бе създала най-красивите си творения, чиято свежест и аромат извикваха още радост у Ива, и още усмивки у тези, които заедно с цветята ú подаряваха сърцата си.

     

        

Малката зала после се насити с топлите слова на Пламен Глогов, организатор на културната дейност на читалището, с които той откри литературната среща, а после микрофонът в ръцете на Ива разля благодарности – към невероятния жестов преводач Силвия Осиковска и към гостите. И писмата до Любовта излетяха от кориците на стихосбирката, понесоха се над притихналите в благоговение лица и погалиха зажаднелите за красота души. Гласът на Ива редеше филигранните слова, посветени на сина ú, на Любовта, на хората в тишина, а изящния, артистичен и много емоционален жестов превод чудесно ги допълваше с рисунък. Силвия Осиковска даде всичко от себе си, за да направи стиховете на Ива Никова по-достъпни за гостите без слух.

И магията се случваше пред взора ми. Можех да усетя красивите нишки на взаимния обмен, които превръщаха автор и читатели в едно цяло, говорещи на един език, разтопени в омаята на словото. Чувстващи Души, които си говореха без думи, защото бяха на сърце разстояние и единствената реалност за тях бе Любовта – не само в шестия вечерен час на 11 март, не само в малката читалищна зала, а в един свят, много отвъд стените на зримото. За тези, за които думите не стигаха по обичайния начин, жестът срути бариерите на звука, за да ги приближи до красотата на слово, изрисувано във въздуха. Почти като магия, която увлича в танц, и искаш още, и още...

          

      

         

Тази вечер Ива бе в стихията си – прекрасна и смела, споделяше опитността както от радостта, така и от болката. Морзовият ú код почука на всяко сърце и внесе надежда, пресипа от нейната смелост, покани за честност и помоли за отключване на вратите. Посланието до всички бе да чуят Любовта и чрез болките да осъзнаят, че Любовта е отвъд егото, отвъд всички капани на винаги рационалния ум, отвъд страховете.

Omnia vincit amor. Любовта наистина побеждава всичко. И на душата става и леко, и ведро, и оптимистично, каквото следва да бъде, защото този живот е прекрасен заради хилядите, на практика безкрайни възможности да го изживееш по начини, които сам избираш - с ясното съзнание, че няма грешен избор, защото всеки те отвежда до нужна за теб опитност. Трябва само да си позволиш да се отпуснеш в доверието на всичкостта, където няма място за страхове, защото всичко е пътуване, движение, живот. И любов, без която не бихме били това, което сме.

             

                

Винаги сме на едно сърце разстояние. Понякога го забравяме, а е толкова лесно да се припомни – нужни са няколко вълшебни слова и време, което да подариш на другите. Човешкия поток отнесе със себе си птиците на радостта, подписани книжки за спомен от Ива и бълбукаща благодарност за осмисления ден и заедност. Елена, Цветислав, Тино и Дамян, които уважиха литературната среща, не спестиха възхитата и сърдечността си в края на премиерата. Всеки от тях лично благодари на Ива за възможността да се озове чрез преводача в нейния свят, където всичко е добро, светещо, пълно с надежда. И да си вземат от нея.

           

Мразовитият вятър по улиците не успя да откачи усмивките. Нито да помрачи топлината, безразлична към прегръдките му.

Защото когато отвътре е топло, няма значение какво е отвън.

Повече снимки може да разгледате в галерията на сайта ни.

Текст, снимки и колажи: Христина Чопарова