Холокост. Една от най-нелицеприятните думи в политически и исторически аспект, която връща спомена за отвратителни събития в историята на човечеството, които никой не би желал да си припомня, изживявайки ги отново.

„Холокост” на гръцки означава „напълно изгаряне”. Думата предизвиква широк диапазон от емоции, които варират от смут до ужас, и от потрес до възмущение. От погнуса до жажда за възмездие.

През Втората световна война нацисткият режим на Адолф Хитлер обрича на страховити мъки милиони евреи, хомосексуалисти, хора от всякакво вероизповедание и увреждания чрез човешки геноцид, мащабите на който е трудно да се възприемат.

По исторически данни 375 000 души с увреждания са били подложени на насилствена стерилизация, от които 17 000 – със слухови увреждания.

През лятото на 1997 година  двама професори по история от Вашингтонския университет – Дона Райън и Джон Шушман -  провеждат интересно разследване, чрез което откриват в Будапеща петима  души,  оцелели от концентрационните лагери по време на Втората световна война. Те са унгарски евреи. И са глухи.

Продължилото близо две години разследване проследява истории за Холокоста, които биват преведени на английски с помощта на четирима преводачи от унгарски.

През 1998 година четирима от оцелелите  – Петер Фараго, Миклош Клайн, Клара Ердоси и Юдит Кьониг биват поканени на конференция – „Глухите хора в Хитлерова Европа” във Вашингтон, окръг Колумбия, за да разкажат пред публика историите си. Впоследствие те изнасят и лекции пред студентите в Унгарската асоциация  на глухите евреи. Петият – Хари Дунай, живее в Калифорния. Той последен разказва за общите преживявания, подсилвайки и допълвайки разказите на четиримата.

Концентрационни лагери, безсмислен физически труд с цел омаломощаване и разстройване на човешкото здраве; всички измерения на физическото и морално унижение и най-сетне, газовите камери, в които животът свършва сред писъци и агония. За да скрият факта, че са глухи, те са се стараели да не общуват със знаци и да не пишат в пръстта. Липсата на комуникация се оказва спасителна за някои от тях, за да прибавят спомените си в архивите за поколенията. За да се помни.

За всяка нация това са спомени, изпълнени със срам. Срам и неудобство пред факта, че подобна човеконенавист и зверства са плод на умишлени решения, взети от човешки същества – хора от плът и кръв, завладени от болните амбиции да населят света с „чиста раса” от арийци, сляпо подчинени на Хитлер.

Неговият образ историята ще запомни не толкова с участието на Германия във Втората световна война и опита за господство на Третия Райх, колкото с човешкият геноцид, отредил на Хитлер историческата роля на чудовище.

Диктаторът завинаги е обвързал личността си с мащабите на политическото престъпление, за което в света не е имало друг такъв прецедент за времето си.

Дона Райън заснема с камера интервютата, направени с жестомимичен превод.

И през 1999 година разказите, архиви и факти биват събрани в  илюстрована книга, озаглавена „Deaf people in Hitler’s Europe, 1933-1945”.

За жалост книгата все още не е преведена у нас.

 

Христина Чопарова

изображение: интернет