Ние ви чуваме

Слънце. Лято. Планина. Стари приятели. И една почти вековна хижа. Това като че ли е идеалната рецепта за традиционен празник с нови зелени спомени, скрепени от игри и разходки.  

Събота, 14 юли. В ранната утрин гората още се събужда, а слънцето рехаво разресва влажните коси на треви и дървета. В хижа „Панчо Томов” вече са пристигнали най-ранобудните, към синьото горе се вие дима от приготвените скари, а литри кафе бълбукат уханно под внимателния взор на Бонита. Вечно усмихнати, те с Тони сърдечно посрещат тихия народ, както подобава на грижовни хижари. Но им идва отвътре, а благодарение на тях 92-годишната хижа младее и става все по-уютна.

                                 

Дворчето и поляната пред хижата скоро се изпълват с хора без слух от всички възрасти. Децата дават воля на неизчерпаемата си енергия, а наоколо подтичват кученца и лакомо вдишват вкусни аромати. Студените води на реката вече обливат кенчетата с бира в коритото на каменната чешма, царевицата къкри на огъня и е време патронния празник да започне. Както му е ред, с приветствия от организаторите в Районната организация на глухите в София към всички сто и осемдесет гости.

Традициите са това, което обединява поколения и запълва празноти. Без много или гръмки слова, председателят  на РО София Дамян Калчев припомни, че същността на празника не е в институцията, а в онзи дух на сплотеност, който е движел създаването ú. За да могат хората с всякакви слухови дефицити заедно да градят един по-добър и достоен живот, да отстояват себе си като равноправни и пълноценни и да не забравят, че като общност силата им идва от взаимната подкрепа.

                                  

„Магьосникът на сцената” Панталей Христов (Пони) допълни, че всяка подкрепа идва от обич, състрадание и емпатия. Само когато влезеш в нечии обувки, можеш да разбереш какво е чувството в тях и доколко е удобен пътят. Но пък всеки път е приятен, когато до теб са хората, с които споделяте и общо, и различно – важно е само да не изстива топлината отляво. Какво повече би могло да се добави? Всяка кауза се случва единствено тогава, когато в нея се влага сърце, а колкото повече сърца, толкова по-голяма полза. За всички.

                                    

А после малки и големи опъваха въже, нацелваха кофи с топки за тенис и шеговито нарушаваха правилата под уж строгия взор на Илиян Радев, координатор на РО София. Няколко стъпки по-близичко, няколко топки в повече... но пък всички се забавляваха искрено, а най-много, разбира се, децата. Окуражавани от публиката, отборно издърпваха въжетата и дори повториха играта с топки. Трогателно бе с каква съсредоточеност се потопяваха в състезанията, позираха за снимки и се радваха на вкусните си награди. Нищо не сплотява повече, отколкото играта, а най-креативните идеи се раждат точно когато всеки може да бъде себе си и да се разгръща на воля.

                                    

                                    

И защото планината събира хората по неочакван начин, в този ден приятната изненада дойде от срещата с ландшафтен архитект Снежана Петрова, директор на Дирекция на Природен парк „Витоша”, и с инж. Галя Хаджиева, главен експерт връзки с обществеността. Една много топла и сърдечна среща, която създаде взаимно настроение и добри чувства. Ами, случайностите са всъщност закономерности. И понякога са необходимия мост към реалности за сбъдване. ЗаЕдно.

                                    

После следобедът се стопи в билковия рай на парка, жуженето на тромави земни пчелици и съхранени на кадър парченца от рая.

Адмирации към бившите ми колеги от РО София и чудесните хижари за съвместните им грижи в съхранението на „тихите” традиции. Сърдечно благодаря за поканата да бъда част от тях!

Христина Чопарова

Бел. ред.: Снимки - в Галерията на сайта