Ние ви чуваме

Какво е общото между миналото, настоящето и бъдещето? Вечният копнеж по доброта – по онази, която е измервала ръста човешки до вчера, която плахо наднича днес от стари традиции и която носи хиляди надежди за утре – да е по-голяма... да пребъдва.

Да подарят от тази доброта на всеки, пожелал да я види, бе и целта на организаторите на изложбата „Минало. Настояще... Бъдеще?”, която бе открита на 22 май 2018 г. в Аула Магна в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски” по повод Деня на българската просвета и култура.

Джулия Петлева, студент II курс в специалност "журналистика" и колегите ú от студентски клуб „Единство и сила” - Владо, Асен, Ангел, Гергана и Маргарита - са млади ентусиасти, чиято благородна кауза е съхранението на българските традиции и култура в Мизия, Тракия и Македония. С много вълнение те представиха самостоятелната изложба на фотографа Асен Великов.

                               

Великолепен подбор на 20 снимки, отпечатани върху канава, които създават усещане за старинно изкуство. И сякаш придават още по-голяма дълбочина на онези мигове, така майсторски уловени от фотографа. Ако тайната на вълшебната Моцартова музика е в това, че е събирал обичащи се ноти, то магията на изложените кадри е в това, че Асен Великов просто събира обичащи се мигове. 

                                 

Двойки, скрепени от магия, която ще ниже история за род и сродства. Щастие, преливащо от усмивките на семейства, от чиито обятия бъдещето гледа към света с любопитни очи. Традиции, в които огънят от свещи, жарава и кукерски клади е светлината към пътя напред. И деца в носийки - бъдеще, облечено в минало. Разлистваща се бъднина, всякога в настроение, с голяма усмивка, способна да върне и твоята. Те носят житейските свитъци на предците си – уроци и завети, сгънати с обич. И за памет. Творят утрето днес, без дори да знаят. Те са новите летописци, чиито пръсти с усилие ще се лутат из дебрите на азбуката, на първите треперливи думици. Грешките им днес ще са тяхната опитност утре.

В житейския университет няма лесни уроци. Но между началото и края е всичко онова, което предстои да бъде сътворено. Между А и Я стоят всички знаци и символи, с които се изписва настояще. И те ще го нарисуват – децата на утрето, които завързват с доброта краищата на миналото, настоящето и бъдещето, за да има само ТУК и СЕГА.

                                    

Те, точките, принадлежат на миналото. Което е било, било е. На настоящето приляга онова многоточие, което съзижда мостове към неизвестното. А до всяко бъдеще застава въпросителна, запечатала вечния копнеж по доброта.

Подарете си вълшебство от обичащи се мигове, ще ви чакат до 7 юни!

Христина Чопарова

Снимки: Борис Мутафчиев / PhotoBulgaria