Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, на 28 октомври т.г. столичани бяха погалени с „Обич” от поетесата Ивелина Радионова, която представи това изпълнено с магична топлота продължение на повестта си „Алтъна”. В същата зала на НЧ „Светлина”, където миналата година през декември градът се сгуши за първата си среща с родопската красива приказка на Дойчин и Алтъна. Тогава събитието бе уважено от гости със слухови дефицити, чиито сърца авторката спечели, и немалко пъти след това те бяха гости и на следващите ú премиери – „Все ти пиша, Любов!” и „Обич”. Понеже от обич сме направени, обичта винаги намира преките пътища да достигне до всяко сърце. За да утеши, да донесе хубавини и да остави след себе си красивите цветя на омиротворението.

               

Октомврийският вятър в късния съботен следобед успя единствено да поразвали прически, но не успя да развали нищо друго. Не може да бъде неустойчиво нещо толкова прекрасно като обичта, до мъдрите извори на която гостите на премиерата имаха възможност да отпиват. На фона на вълшебни кадри, заснети в китната Родопа планина, Ивелина Радионова припомни историята на отгледаната от вълчица девойка със златно име, преведе ги отново по пътеките на любовта и разплете нишката на продължението, в което обичта между Алтъна и Дойчин търпи проверките на времето, намесите на други хора с други съдби, смело трансформира съмнения, дълготърпеливо чака края на войната, посява мъдрост и крепне в малката им наследница Йова – дете будно и с усет да вижда в бъдното.

                 

С детето започва и „Обич”, като нова страница, в която ще се вписват най-красивите и най-пълни с живот и споделеност мигове. Йова е онова пълно с надежди утре, продължение на онази сила, която изпълва човешкия живот със смисъл. Книгата е като събрани уроци по човечност, по доброта и обичане. Уроци за ходенето по онзи друм, по който няма  указателни табели, освен вътрешния барометър за истинност, пътеводната светлинка на любовта и мъдростта, върху чиито постулати се крепят изконните ценности. Човек прави избор коя вълчица да нахрани у себе си, накъде да насочва взора си, с какви люде би желал да се обгражда и къде принадлежи. История за прошки, за осъзнаване, за обрати и трудни решения. За простичък живот, в който малките неща имат огромно значение – и ароматът на билките, и сладостта на шекера, и дъхавия вкус на омесен хляб, и изпитаната мъдрост на поколенията.

                    

Родопа пази много тайни, и само истински свързаните с корените си имат привилегията да ги слушат и да бъдат на свой ред техни пазители. Дълбокият глас на певицата Зорка Найденова наметна залата с настръхващия родопски химн „Бела съм, бела, юначе”, който плъзна по стените с окачени снимки, погали детските косици и утихна в развълнуваната влага в хорските очи.

                    

Ивелина Радионова дълго говори за добротата, за люлеещия се път на продължението на повестта, докато над множеството се лееха мелодии изпод вещите пръсти на акордеониста Димитър Лазов. „Кървях невидимо заедно с героите си, усмихвах се, когато те блажено се усмихваха, обещавах си да вярвам в слънчевото утре, както вярваха те. Исках „Обич” да потече красива като песен и пълноводна река. Орисвах я да докосва магически и да зида стъпала към звездите.” Повестта „Алтъна” и продължението ú не са легенда – те са изцяло плод на авторово въображение, архетипи, които носят посланието, че любовта не се затваря в окови, не се държи на примка. Че е дар от Душата, на чиято посока и адресат не влияят женски хубости, мъжка ревност, сплетни, магии и намеси да бъде развързана нишката на това, що Любовта е вързала.

И се разля мелодията на „Девойко, мари, хубава”, която вдъхновено изпълниха Зорка Найденова и Вяра Митева, библиотекар на читалището. Българката наистина няма нужда от прекалени украси, за да свети. Обичта одухотворява всяко лице, а в песенното богатство на родния фолклор съкровищата нито свършват, нито позволяват да се забрави толкова красота, която отключва възторзите на всеки, що я е съзрял.

                 

Накрая имаше „Обич” за всички. Трета книга от поредицата няма да има, тъй като историята затвори кръга и побра в него онова, което „до прага е любов, оттатък - свят”. Цялата история не е родопска легенда, а красиво послание, родено от необятното въображение на Ивелина Радионова. А тя ще продължи да пише увлекателните си и много живи разкази, в които любовта се лее алтънено, с щедрия и богат език на старите българи. Ива е жена, „що къта приказки в душата си и от светулки блян извайва”. Умее го този език, който запраща в родопските къщици, сред простичкия живот и говор, сред чистотата на помислите и добруването. Прекрасно слово, докосващо и връщащо те там, където принадлежиш. Защото „българи” ще рече народ духовен, разумен и нравствен. За този именно народ са нейните думи, за него са посланията ú. И те стигат, където са пратени.

                 

„Ние ви чуваме” благодари сърдечно и на преводача Нина Дамянова, която безвъзмездно и с голямо желание предаде с жестов език за гостите със слухови дефицити всички послания. 

Независимо от това формата отвън, отвътре всички сме направени от обич. Нека Е!

Текст, снимки и колажи: Христина Чопарова

Бел. ред.: Повече снимки от събитието – скоро и в Галерията на сайта ни.