Светът на смеха се намира някъде между „преди” и „сега”, което е нещо като тук, нещо като там... въобще място, където ви морят хубави работи. Там властват двама крале, които разсмиват с кралски размах и знаят как се образуват трапчинки от хилеж.

В полутъмната зала на Студио 5 в четвъртък вечер светят меко светлини, усмивки и нетърпение. Защото да се понесеш с „Машина на времето” и да се оставиш да те отведе в света на смеха, е безценно. Камерната зала в НДК е препълнена. Миг след седем светлините угасват и тишината става физически осезаема.

               

Дуетът Минков – Низамов се появи ефектно с песен и образува веднагически усмивки. Опитът за взаимно сериозно представяне леко се килна, тъй като отвъд солидната творческа биография на двамата майстори на импровизацията, те съвсем не се вземат толкова насериозно. Сърдечността и взаимната симпатия, обаче, са най-добрата спойка за успешно сценично партньорство. И спектакълът започна... а времето изгуби представа за себе си.

След кратък спор кой се крие зад самоличността на мистериозния д-р Колев, Звезделин Минков издаде тайната на много хубавата думичка „хумор”. Тя, както се видя (и чу), се състояла от две други ааааа, думички - „ху” и „мор”. И такаааа, „ху” идва... (Смях в залата).... Аааа, няма да се разберем така с вас... (Още по-силен смях в залата).  И да, „ху” идва от „хубаво”, а „мор” си е мор... Така че ако ще ви мори нещо, нека поне да е хубаво! (Смях и аплаузи). После „човекът с 18 гласа” влезе в „кожата” на краля на френската комедия Луи дьо Фюнес, изразително размаха пръсти с маниера на Лили Иванова и врътна волана на Машината на времето към ’89-та, отпочвайки реч с гласа на покойния Първи. Почти се видяхме на площада за манифестации.

Георги Низамов пък върна всички в златните времена на българската естрада през 80-те с поредица невероятни имитации на маниерност и вокални заложби на популярните навремето Росица Кирилова, братя Аргирови, Васил Найденов. Шепа вода му бе нужна, за да се засили към съвремието и в миг да се разсипе от емоционалност като Веселин Маринов, докарвайки публиката до неистов смях и аплаузи. Ако в залата е имало несведущи какъв или кой е Джорджано, след демонстрацията на чупки, пози и глас пък съвсем не остана никакво съмнение.

Откъдето и да минеше, „Машина на времето” умело лавираше покрай шеги, рефрени от популярни песни, пантомима и щедри дози театрален талант. Това не е нещо, което може да се разкаже, нужно е да се види! Няма да си позволим да издаваме всичко, за да остане доза любопитство и за тези, които тепърва ще летят към света на смеха с Георги и Звезди.

Да направи достъпен хумора им за гостите със слухови дефицити, които уважиха шоуто, се погрижи преводачът на жестов език - чудесната Нина Дамянова. Да превеждаш импровизаторско шоу определено е предизвикателство, но усмивките и настроението на Елена, Тино, Митко, Диляна, Миглена, Калин и Стамен след комедийната вечер бяха достатъчно красноречиви и казващи не много, а всичко.

               

Остава само да си пожелаем повече мор от хубавини, а на Звезделин Минков и Георги Низамов – сърдечни благодарности за незабравимата вечер!

       

        

 

Текст и колажи: Христина Чопарова

Фотографии: Борис Димитров

 

Бел. ред.: Повече снимки от събитието – в Галерията на „Ние ви чуваме”.