Скъпи приятели и читатели на „Ние ви чуваме”,

с най-искрена благодарност изпращаме 2016, която бе особено щедра на случвания, уроци, заедност и новости. Не мога да упрекна в нищо тази година, защото за мен няма „лоши” неща – всичко се случва с неговото време и с неговите избори, независимо дали те са в съзвучие с нашите очаквания. И колкото по-малко очаквания имаме, по-малко са и разочарованията, по-голямо е приемането.

Когато преди 7 години създадох „Ние ви чуваме”, той беше просто блог, местенце, където да споделям извървените си посоки из Тишината, и ако за някого те можеха да се окажат полезна дестинация или опит, на който да се опрат, прекрасно! Имаше и моменти на несигурност, разбира се – дали си струва, дали има смисъл да продължа. Смисълът ми го показахте вие всички, които четете настоящите редове. На първата си командировка, при която имах възможността да се озова в истинския свят на Тишината, сред толкова много различни по възраст и съдби хора без слух, без да познавам почти никого персонално, при мен дойде една мила и прекрасна жена, която ме прегърна и сърдечно ми благодари, че правя всичко това, и се разплака. В първия момент не разбрах какво точно има предвид, но после спомена „Ние ви чуваме”. И тогава осъзнах, че той отдавна вече не принадлежи на мен, не е просто място за личи излияния, а мястото, където хората с различна степен на слухова липса намират по нещо за себе си. Разбиране, съпричастност, изобщо – онази човечност, която им е нужна, която сближава и свързва. Тяхното място.

И вече 7 години се опитвам да остана вярна на това доверие. Впоследствие моята професия го превърна в медийна платформа, която излезе от рамките на личното, включи други истории, новини от света, надникна в проблематика и това разширение донесе обновление и взаимно обогатяване. За да стане това, което сега, на прага на 2017-та, виждате пред вас – градинка с нова визия, в която има и други ентусиасти, отдаващи себе си с каквото могат, в името на каузата за по-добра информираност на тихия и звучния свят, за премахване на клишета и стереотипи и за да остане „Ние ви чуваме” мястото за тези, които го припознават като свое, и където се чувстват добре. Мнозина ни плагиатстваха през годините, за да почерпят информация за свои цели, заемаха израза, с който описах сайта в самото начало на създаването му като „мост между тихата и звучната общности”, копираха цели текстове. Щом са го сторили, явно са имали какво ценно да вземат, но надали с чужди ценности ставаш по-богат. Радващо е, че дори и по-този начин все пак стигаме там, където трябва. Благодарим! 

Събитията на 2016 за „Ние ви чуваме” бяха много и интензивни, особено в края на годината. Международните новини не са забравени, и през следващата 2017 г. ще продължим да ви информираме за предстоящи събития, да ви срещаме с още творци със слухови дефицити у нас и по света. Имахме удоволствието да отразим международната конференция, посветена на многоезичието и ролята на жестовите езици в него. Тук отново изказвам сърдечната си благодарност на евродепутат Хелга Стивънс, която понастоящем е кандидат за президент на Европейския парламент, а също и на нейната администрация, благодарение на която проведохме и много полезното и осветляващо интервю за жестовия език. Благодаря от сърце за прекрасните новогодишни пожелания и подчертавам, че адмирираме усилията на г-жа Стивънс за равноправност на хората със слухови дефицити и за правата на хората с увреждания по света, като се надяваме и за в бъдеще да имаме още ползотворни срещи!

Не сме забравили и прекрасните сътрудници на вицепрезидент Илияна Йотова, по чиято покана отразихме конференцията в Брюксел през септември - Васил, Лили, Катя, Никола, Алекс. Това са моменти, за които все още си спомняме с много топлота и симпатии! Предстои развитие и с приложението на АВА за България, а в следващата година екипът на АВА ни е подготвил още много изненади и тепърва ще се радваме на хубави новини. Благодарна съм за топлите празнични пожелания и от екипа на АВА, и от Ричард Ладнър, както и от всички, с които през 2016-та имахме огромното удоволствие да общуваме и да ви представим в „Ние ви чуваме”, скъпи приятели! Светът е без граници, особено в комуникацията и винаги всичко е възможно, когато вярваш, че може да бъде. 

Тук искам да благодаря и на хората, с които в хармония и екипност се сработваме по начин, който създава уюта на сайта – Здравко, който направи логото и рекламните материали за юбилея на ЦРРДУС; Ани, която преведе по слух и направи субтитрите за видеото от Европарламента; Боби, който облече сайта в нова дизайнерска дрешка, засне посещението ни в Брюксел и се грижи за СЕО оптимизацията. И Силвия, с която след гимназията заедно кандидатствахме психология в ЮЗУ „Неофит Рилски” в Благоевград, но животът пожела в психологията професионално да продължи тя. На нея дължим полезните съвети и препоръки в раздел "Психология" за деца и родители, които за пръв път се сблъскват със света на Тишината.

2016 ни срещна и с организации, с които добрите партньорски инициативи предстоят. Асоциация за развитие на изкуствата и занаятите (АРИЗ-7), с председател Пеньо Иванов; фондация „Медийна демокрация”, с която направихме съвместната публикация по темата за медиите и хората със слухови дефицити; Чрез фондация „Таласъмче” новата книжка за деца "Добросъците" на Никола Райков има благородната идея да стигне до всяко болно дете във всяка болница в страната. За мен е удоволствие да съдействам в това начинание. Никола е автор на първата у нас приказка-игра в две части „Голямото приключение на малкото таласъмче”, и бе дарител на тези книжки за децата на Центъра за ранна рехабилитация на деца с увреден слух – ЦРРДУС, чийто 40-годишен юбилей имахме удоволствието да отразим, освен че бяхме и организатори на тържеството и пресконференцията съвместно с Районна организация на глухите в София към СГБ. С РО София сме имали винаги ползотворно сътрудничество в отразяването на техните спортни и младежки мероприятия, коледни тържества, риболовни срещи. А чрез серията видеоклипове с жестов език, които направи председателят и Дамян Калчев след международната конференция „Многоезичие и равни права в ЕС: ролята на жестовите езици", това спомогна особено много за запознаване на ползвателите на жестовия език с белгийската култура, като ги направи и част от международната конференция, посветена на жестовия език – както от мястото на събитието в Брюксел, така и на по-късен етап.

Незабравима остава и срещата ми с Ваня Топалска покрай коледните ми мечти, и се надявам занапред (и съвсем скоро!) отново да сбъдваме чудеса за децата. Тук бих искала да ви съобщя една хубава новина - че останалите в повече картички, които художниците направиха за децата, на 30 декември отпътуваха към два Центъра за настаняване от семеен тип в страната - в Самоков и Ямбол. Нека стоплят още детски сърчица с  добри послания и окичат личицата им с усмивки! Изключително съм щастлива, че в лицето на партньорите на "Ние ви чуваме" и на всички поддръжници срещам моралната подкрепа и съдействие, така нужни в каузите, в името на които работим с единомислие и хармония.

Прекрасни хора, благодарна съм, че сме се намерили по пътя, и се надявам още дълго да сме заедно в името на още добри идеи и дела!

Изпитвам топла благодарност и към всички онези хора без слух, с които изградихме топло отношение и взаимно уважение още по времето, когато работих с тях като сътрудник социални дейности в РО София, и за този период имах удоволствието да опозная по-добре техния свят. Идваха при мен, за да подадат молбите си по чл.51, да получат помощ за попълването на документацията, за бланки, за разяснения... идваха и си тръгваха с усмивка, търпеливо поправяйки някои от жестовете ми и показвайки ми други. На тях дължа всичките си познания за този специфичен език за комуникация, който рисува света с изразителност, осмисляйки го чрез жеста. Никога не съм имала претенциите да бъда специалист по жестов език или да се наричам преводач. Просто наблюдавах как хората се изразяват с жестове, докато споделят с мен житейски неволи и проблеми, разказват за своя свят от Тишина или просто идваха, за да поседят за малко в компания, да получат съчувствие или насърчение. И до днес ме трогват случайните срещи с тях на улицата, когато с риск да закъснея за работа сутрин се спирам, за да поговорим.

Те са спонтанни, сърдечни и много отворени към комуникация. И колкото и да се смятам за свикнала, все още ме изненадва понякога тяхната спонтанна сърдечност, изразена в прегръдки, топло ръкостискане,  галантно целуната ръка. „Всеки път те посрещат като кралица”, коментира веднъж приятел, станал свидетел на такава среща. Не държа да съм кралица, но от сърце благодаря за цялата получена обич и топлота, която ми утвърждава всеки ден вярата, че когато отляво е топло, целият свят може да свети като огромна коледна елха – по всяко време на годината. Благодарна съм им, че ме научиха на техния красив език на знаците. За безкрайно многото подкрепа, покани за приятелства и протегнати ръце.

Както казах наскоро, пътищата на доброто винаги превръщат непознатите в приятели. Завинаги.

В заключение бих искала да кажа, че за мен няма разделение на „добро” и „лошо”, защото всичко лошо, което се случва, е врата към нещо много по-добро. Знак, че е време за промени, за разгръщане на потенциала в по-градивни полета и в хармонични сътрудничества. Наистина не мога да упрекна в нищо тази година, и нека не забравяме, че всичко се случва с неговото време и с неговите избори, независимо дали те са в съзвучие с нашите очаквания. И колкото по-малко очаквания имаме, по-малко са и разочарованията, по-голямо е приемането.

                                            

2017 ни очаква, за да довършваме онова, на което бяха положени основите. Чакат ни хубави дни, ползотворни и щедри на случвания, новости, заедност. Но не се питайте какво тя ще ви донесе, скъпи хора, а се запитайте вие за какво сте готови, за да случите вашата лична година, лични планове, мечти, чудеса?

Хайде заедно! :)

Христина Чопарова

На снимката: картичка от Ваня Кръстева