Международният ден на детето премина под знака на Осмата национална научно-техническа конференция за рехабилитация на деца с увреден слух, назована „Ти чуваш”. В културен център „Красно село” ръководството на столично специално училище за деца с увреден слух „Проф. Дечо Денев” посрещна гости от България, Сърбия и Македония, за да споделят взаимния си опит в областта на сурдопедагогиката, рехабилитацията и социалната интеграция на деца с увреден слух.

В програмата на конференцията многообразието от важни и интересни теми бе предпоставка за пълна зала и охота за дискусии. В 09.45 конференцията бе открита с приветствия към присъстващите делегати и гости, след което Севдалина Джонгарска, директор на столичното специализирано училище за деца с увреден слух „Проф. Дечо Денев”, презентира в рамките на няколко минути това най-голямо не само у нас, но и на Балканите училище с над 40-годишен опит в рехабилитацията на деца с увреден слух.

                            

Д-р Пламен Жарев представи кохлеарната имплантна система „Cohlear-Nucleus 5” и апаратите на OTICON от фирма „МЕБОС”, която е официален представител за България на световния лидер в имплантирането COCHLEAR. Д-р Жарев изброи основните критерии за имплантиране, иновациите в слухопротезирането, предимства и недостатъци както на КИ, така и на слуховите апарати.

Да си учител на деца с увреден слух, както и деца със специални образователни потребности е не само голяма отговорност, но и голямо удовлетворение, особено когато виждаш със собствените си очи облагородяващите резултати от търпението и усилията, посветени на индивидуални и групови занимания с ощетените от живота палавници. За работата си с децата, празниците в училището и проблемите на възрастовата специфика говориха Светла Тодинова, Галя Георгиева, Ива Евстатиева и Наталия Ставрева – учители и рехабилитатори от ССУ.

След кафе-паузата обедните часове бяха посветени на темите за ограмотяването на децата с увреден слух в първи клас, проблемите на педагогическото изследване на слуха, комуникационни и информационни технологии в помощ на образованието на деца с увреден слух. Проф. Цанка Попзлатева от СУ „Св. Климент Охридски” изнесе пространна презентация върху знаковия билингвизъм и необходимостта от регламентиране на жестовия език като помощно средство в масовите учебни заведения.

След дискусията рехабилитатори от Ниш и Белград – Достана Лазич и Ива Урадревич говориха за ролята на сурдопедагога в оценяването на възможностите на деца с увреден слух. Александър Тианич и Драгана Сурлан представиха съвременното приобщаващо обучение в свръхмодерния учебен център за деца с увреден слух в Крагуевац, Сърбия.

Доц. д-р Неда Балканска от педагогическия факултет към СУ представи подходите на масовите учители към децата с увреден слух. Родители споделиха опита и тревогите си. Историята на Йоана – момиченце с множество увреждания, което присъстваше в залата – разчувства много от гостите и делегатите.

Надежда Мирчева и Таня Димитрова от Военно-медицинска академия представиха билатералната кохлеарна имплантация. Изтъкнати бяха предимствата на двустранното имплантиране. Конференцията завърши в 17.30, когато звуци на пиано в изпълнение на 9-годишния Иван развълнуваха гостите на конференцията. Творческите изяви на младежите-непрофесионалисти от Музикалния конкурс за клавирни изпълнения на деца с кохлеарни импланти бяха представени от музикалния педагог от БАН доц. Миглена Ценова-Нушева. Те предизвикаха възхита заради добре овладяната ритмика и красота на изпълнението.

Авторски колектив от училище за деца с увреден слух в Ниш, Сърбия, представи на тази Осма национална конференция за рехабилитация на деца с увреден слух интересно сравнително проучване на слуховата адаптация между деца с кохлеарни импланти и деца със слухови апарати.

Представен бе т. нар. ЛИП тест, в който с помощта на издаващи къси или дълги звуци играчки се определя степента на слуховото възприятие на деца от всички възрасти, с импланти и слухови апарати. Тестването e било извършвано по два начина: директно (с рехабилитатор) и индиректно (с родител или учител). Разработени са били и въпросници, с чиято помощ оценяващите се ориентират в реалното състояние и степен на чуваемост на малките участници в теста. Система от три обозначения е била използвана за отбелязване на резултатите (Nдетето не различава звука; Cразличава го отчасти; Оотличава го чудесно).

В центъра за рехабилитация „Бубан” в Ниш, Сърбия, чрез теста е направено сравнение между 30 деца, като 15 от тях са били с кохлеарен имплант и 15 – със слухови апарати. Съществува определена квота, която участниците в теста е трябвало да изпълнят в рамките от 6 месеца до една година.

Изводите от проведеното изследване са, че децата със слухови апарати, които стимулират остатъчния си слух чрез постоянното им носене, по-добре се ориентират в чуваемостта на звуците като цяло. 60% от децата с кохлеарен имплант обаче се справят по-бързо. Слуховите модели са различни и според графиката с резултатите, разликата между децата с КИ и СА е минимална, но превесът е на децата със слухови апарати, поради по-големия им опит в слуховото възпроизводство. На деца с КИ им трябват 12 месеца, за да се научат да различават отделни звуци, докато на деца със слухови апарати този срок е наполовина по-малко.

За една година обаче само едно от тестваните със слухови апарати изпълнява напълно определената квота.

 Текст и снимки: Христина Чопарова