Oтново е лято, отново сме на Витоша и отново по повод патронния празник на Съюза на глухите в България. Събота, 16 юли 2016. Разликата е, че докато на миналогодишния щедро ни ръсеха слънчеви лъчи, този път щедро ни поръсиха мъглица и дъждец. Нека ни е пречистващо и да ни върви „като по вода!”

          

Още в ранни доби туристите с увреден слух от всички възрасти вече потропваха нетърпеливо с пръсти, крака, бастунчета и патерици в очакване на момента, в който двигателите мощно ще изръмжат и двата автобуса ще потеглят по мокрия асфалт в посока Витоша и хижа „Панчо Томов”. Зловещи мъглици обвиваха мощните ели, докато пътят извиваше нагоре през живописните местности на парка. Горещниците, предвещаващи огненото идване на св. Илия, този път отстъпиха пред живителната влага, която прегръщаше планината.

Пред хижа „Панчо Томов” кротко се виеше пушек от скарите, а по опънатата кожа на чадърите пълзяха дъждовни капки. Имаше достатъчно тенти над всички маси, за да осигурят сушина за туристите, които скоро се изкачиха до хижата и с удоволствие поемаха от грижовните ръце на хижарката топло кафе и ароматен чай. За повечето от нечуващите туристи бе изненада – при това много приятна – да видят новите стопани на хижа „Панчо Томов”, които с усърдие опъваха шатри, варяха допълнително кафе, разсипваха чая, обгрижваха скарата и всичко това – с ведра усмивка и проявена грижовност към хората.

Виждайки и осигурената мобилна лавка, където допълнително можеха да си закупят топли и студени напитки, алкохол и храна, туристите оживено коментираха, че това нововъведение е чудесна идея и облекчение за повечето от тях, тъй като им спестяваше необходимостта да си носят храната от вкъщи. И със сигурност ще останат още по-въодушевени, когато още на следващата година хижата ще ги посрещне цялостно обновена и грееща, като дом, в който винаги ти е драго да се върнеш. Поне такива са прекрасните намерения на новите стопани, които от тази първа среща дадоха заявки за доверие. Видя се, взаимно е.

       

Откриването на игрите по традиция бе извършено от председателя на РО София – Дамян Калчев, и координатора на районната организация – Илиян Радев. Калчев заяви, че се радва на многобройното присъствие и  да види по случай рождения ден на Съюза на глухите толкова много съюзни членове. И наистина, повечето от хората години наред – и в студ, и в сняг, и в жега и в дъжд, са се събирали по повод 12-ти юли, датата на основаване на организацията, която ги обединява като общност с тиха съдба.

Координаторът Радев, със свойствения си маниер да се шегува, заяви, че вижда как дъждът не плаши хората и очевидно е, че няма да се разтопят. И както вече са забелязали всички, любимата им хижа има нови домакини, които ще направят всичко възможно, за да може занапред тя да бъде притегателно място с много по-добри условия, отколкото може да предложи сега.

       

Бе време и усмихнатите хижари да бъдат представени, и честта се падна на Дамян Калчев. Тони Трифонов и съпругата му Бонита Гугина са хора с много богат опит в стопанисването на планински хижи. Поеха „Панчо Томов” в края на месец юни, и за съжаление я завариха в твърде плачевно състояние – с липсваща табела, ограбени снимки, счупена чешма. Все белези за лошо стопанисване, което е било причината и за освобождаването на предишния хижар, както обясни председателят на РО София. Той заключи, че много се радва да види взаимното доверие и че се надява в бъдеще нещата да се развиват само в положителна посока. И тъй като след игрите гладните ще бъдат много, допълни Радев, Районната организация се е погрижила да осигури обяда, а на разположение е и мобилна лавка, разположена край чешмата. И без повече протакане игрите започнаха.

        

В интерес на истината, Районната организация се бе погрижила да включи в тазгодишните игри по-разнообразна програма, но поради лошото време броя на състезанията бе сведен до две. Първо се проведе състезанието по точност и бързина. Трима души (две жени и мъж) в първия кръг наливаха с пластмасови чашки вода в бутилки от по 1,5 л., като загребваха водата от леген, разположен на определено разстояние. Победител бе Елена Балева, която успя да напълни бутилката, показвайки завидна координация. Във втория кръг разположението бе двама мъже и една жена, и първото място спечели Цветислав Балев. В третия кръг на играта участваха деца – две момченца и момиче, като първата награда отново спечели дамата. Кавалерите бяха малко поразсърдени, че така безславно се озоваха на второ и трето място, но в крайна сметка награди – под формата на дребни вещи и лакомства, осигурени от РО София – имаше за всички ентусиасти в играта.

           

Втората игра бе по сила и издържливост – състезание, обичано от всички възрасти и регулярно присъстващо в програмата на всички спортни игри в хижата – опъване на въже. Тук се включиха екипно мъже, жени и деца. Хлъзгавият от дъжда терен беше допълнително предизвикателство, а победителите го подсладиха с осигурените награди.

Променливото време скоро принуди туристите да се насладят на обяда под сушината на тентите, където се заформиха разговори, партии табла, снимки и спомени. Мнозина дори лично благодариха на домакините, а част от хората им разказаха как са изграждали хижата, носили са материали и са вложили ръце, сърце и дух, за да го има този планински дом, който ги приютява всяка година на 12-ти юли, а в предишни години, и по два пъти – зиме и лете. Беше затрогващо да наблюдаваш тази среща между едва ходещи с бастунчета и патерици, които изразяват по затрогващ начин благодарността си от грижата за тяхната хижа, гостоприемството и радушния прием.

           

Яворова поляна, окъпана от дъжда, изкуши отново дами и господа да наситят взор с цветя и билки, а накрая – и да си пожелаят следващата година да видят още по-приятни за окото и душата гледки. В крайна сметка, няма нищо по-зареждащо от моментите, в които си в жив допир с Природата, сред добри приятели и уюта на изградената и пазена от поколения традиция.

                               

Текст, снимки и колажи: Христина Чопарова