Когато е лято, зеленото на гората има особено притегателна сила. А когато има и хубав повод за срещи с приятели, е съвсем неустоимо.  Затова не е изненадващо, че тази година желаещите да отбележат патронния празник на Съюза на глухите в България в хижа „Панчо Томов” на Витоша бяха наистина много.

Сто петдесет и седем души със слухови дефицити от всяка възраст бяха заявили включването си и някак бе радващо да видиш как хора от третата възраст крачат към върха, бодро напредвайки с тояжки и бастунчета. Нито наличието на хапещи насекоми, нито възсилното слънце бяха аргумент за тях да си останат по домовете на 11 юли. В съботния ден на поляната край хижата ги чакаха спортни игри, барбекю на открито, разговори с приятели. Възможността да се разходят до Яворова поляна и да си наберат ароматни билки изкуши мнозина.

Допълнително емоции внесоха и тичащи наоколо кученца, смеещи се деца, от които най-малкият – Марти – бе едва на две годинки. Русичък и синеок, той любопитно посочваше фотоапаратите, като повече се интересуваше да ги пипне, отколкото да позира пред тях, обикаляше около състезателите в игрите и предизвикваше неизменни усмивки.

Поколенията си дадоха среща на върха. Аромата на билки и гора се смеси с мириса на скара, която дъщерята на хижаря чевръсто приготвяше за обяд на гладните състезатели и туристи. Дълго време единствения звук, който се чуваше над поляната, беше от потракването на барбекютата, плисъка на изворната вода от чешмата пред хижата и чуруликането на птици. Уникално е как над сто и петдесет души могат да разговарят интензивно помежду си… и да не се чуе нито звук.

Откриването на спортните игри направиха Дамян Калчев, председател на Районна организация на глухите – София, координаторът Илиян Радев и зам. председателят Даниела Минева.

       

Първата игра бе по сръчност и точност – два отбора с по двама участника от всеки пол имаха нелеката задача да напълнят с вода пластмасови чашки за кафе, които Радев и Калчев държаха на определено разстояние. Участниците загребваха вода с лъжици от напълнени съдинки, придвижваха се с максимална скорост до чашките и притичваха обратно за още. Скъпоценните капки вода се разливаха от лъжиците на половината път, смехът допълнително увеличаваше сътресението, а държащите чашките спретваха по някой и друг забавен номер. Победител в играта беше отборът, напълнил най-бързо чашката, държана от И. Радев. Победителите се сдобиха с вкусни награди, за да подсладят победата.

Втората игра бе по издържливост и координация – два отбора от по 4 души (мъже и жени) щяха да премерят сили в екипното умение да закрепят само с краката си леген с вода. За целта трябваше да се разположат в легнало положение, образувайки фигура тип „Звезда”, да вдигнат краката си в положение свещ, и само със стъпала да крепят съда. Мъжкият отбор се попрестара, някои свалиха дори обувките си, и това заслужено им донесе победата, докато легенът на дамите в съседство се сгромоляса още на втората минута, доволно поливайки ги.

       

Третата игра определено си беше предизвикателство за практичност и умения по робинзоновски. Ако се озовете на остров и разполагате само с трион, дали ще съумеете да го използвате, за да си осигурите покрив над главата? Да проверят колко са оправни с такъв режещ инструмент, като отрежат за максимално късо време сух клон, се заеха два отбора участници с различен пол. В началото на игрите готовността за включване не бе голяма, но след първата игра ентусиазма стана заразителен. Затова да режат клони с трион бяха петимни повече хора, отколкото да носят вода в лъжица.

          

Трионите бяха в зелено и оранжево, обезопасени, а инструкциите и регламентът на играта бе обяснен на всички предварително, с нагледно показване. Разбира се, имаше шеговити оплаквания, че отборът, обслужващ оранжевия трион, има по-тънки и лесни за рязане клони, или че трионът им е по-остър. При всички положения, загубата остана за отбора със зеления трион, които не успяха да отрежат клоните. Това обаче не намали желанието и хъсът им да се докажат в следващата – четвърта – игра, в която щяха да демонстрират сила, като опъват въже. Така де, ние може и да не ставаме за дюлгери, но със сигурност можем да ви дръпнем въженцето.

Отборите се разделиха по пол, като първи бяха дамите – по пет участнички от всяка страна на въжето. Победителките са от отбор А. За мъжкия двубой участниците бяха далеч повече, поради което бяха разпределени не по пет, а по седем. Дали бе случайно или не, но отбор А бяха в преобладаващо синьо облеклото, а отбор Б – в червено. По-силни се оказаха сините, които после гордо позираха за снимка. Накрая се отчетоха и дечицата, които  в групички по три опъваха въженцето.

Отборът на розовите момиченца събори този на момченцата, с което показаха, че силния пол не винаги е силен, но затова пък вкусни награди имаше и за загубилите, защото в живота в крайна сметка дори когато загубиш, печелиш. Така де, нищо не се губи.

След края на игрите участници и зрители се насладиха на обяда, осигурен от Районна организация на глухите – София, която се погрижи и за транспорта чрез ангажиран втори (извънреден) автобус. 81-вият рожден ден на Съюза на глухите в България завърши с обещания за нови срещи, съвместни снимки и билки за чай, които през зимните месеци да възкресяват спомена за лятната среща в хижата.

        

 Изображения и колаж: Христина Чопарова