Скъпи читатели, за 12-ти пореден път Средното специално училище за деца с увреден слух „Проф. Д-р Дечо Денев” – София, съвместно с Народно читалище „Цар Борис III -1928”, организира научно-практическа конференция за рехабилитация на деца с увреден слух.

Конференцията съвпадна с отбелязването на 110-годишнината на Държавно училище за деца с увреден слух – София. Мероприятието, събрало представители на образователни институции у нас и Република Сърбия, се състоя в конферентната зала на Националния исторически музей на ул. „Витошко лале” 16. Генерален спонсор бе фирма „Сентилион” ООД, официален представител на австрийския производител на имплантируеми системи MED-EL.

От Съюз на глухите в България, специални гости на конференцията: Христина Чопарова (медиен експерт на СГБ), Дамян Калчев (председател на Районна организация – София)  и Миряна Мошева (ръководител на Националния методически и консултативен център по жестов език към СГБ).

Конференцията бе открита и започна с приветствия от гостите. Поздравителни адреси поднесоха Бояна Алексов от името на Министерството на образованието и науката, доц. д-р Неда Балканска от Факултета по начална и предучилищна педагогика към СУ „Св. Климент Охридски” и от мен  като медиен експерт  на Съюза на глухите в България. В текста на поздравителния адрес на СГБ бяха изразени по повод юбилейната годишнина адмирации към ръководството на специалното училище – за ползотворната работа и усилия в посока на рехабилитационната грижа, възпитание и обучение за най-малките членове на българското общество – децата със слухови увреждания. „Съюзът на глухите в България уважава високата отговорност и приоритети на учебното заведение, насочени в посока на детското развитие за едно по-добро бъдеще и реализация на децата с увреден слух. Пожелаваме на ръководството успехи в благородната кауза, стремеж към все по-добри практики и опитност, щастливо детство и много постижения на малките възпитаници.”, се споменава още в текста на поздравлението.

Севделина Джонгарска, директор на средното специално училище, благодари сърдечно на всички участници, гости и на генералния спонсор, изразявайки надеждите си за все така плодоносно сътрудничество за в бъдеще в името на общата кауза за образованието на децата с увреден слух. Съвместно с пом. директора Пенка Стоянова, те представиха чрез презентация историята на Държавното училище за деца с увреден слух в София. Повечето читатели на вестника може би са запознати с тази история, но сега ще я разкажем отново и за тези, на които им предстои да я научат за пръв път. И така…

Първото училище за деца с увреден слух е създадено от Фердинанд Хайнрих Урбих. Той пристигнал от Германия с мисия – да създаде училище за дечица без слух и посветил целия си живот на обучението на такива деца в България с своя „Частен институт за глухонеми”.  До този момент у нас са битували схващанията, че глухите деца не могат и не бива да бъдат обучавани.

Като носител на най-новите за времето си образователни тенденции, Фердинанд Урбих въвел обучение по чистия устен метод, смятан за по-прогресивен от френския жестов. През 1906 г., министърът на народното просвещение проф. Иван Шишманов проявява специално внимание към проблемите на дечицата с увреден слух в института. И на първи септември същата година, министърът повишава Фердинанд Урбих от управител на института в директор, със заповед No. 1698. Самият институт – съгласно решение на Народното събрание, става държавен. Със същата заповед биват назначени и двамата учители – Панайот Медникаров и Иван Попиванов. Новината е отразена в бр. 218 на Държавен вестник.

                           

Две години по-късно, през април 1908 г., се създава фондът „Царица Елеонора” под покровителството на царицата, който дарява земя за построяване на училището, и кани немският архитект, проектирал най-голямото в Европа училище за деца с увреден слух в Дрезден, да проектира и сградата. Така училището се изгражда специално за нуждите на децата с увреден слух, с пансион и учебни работилници, с обширен двор, спортни площадки и футболно игрище. Дори фонтан със златни рибки. И не само това.  Любопитен факт е, че училището е построено под формата на буквата „У”, в чест на неговия създател. Уникалната архитектура позволява лицата на учителите през целия де да са осветени така, че учениците да могат лесно да разчитат по устните. Като държавен институт, когато започва работа през 1906 г., училището на Урбих разполага с 30 ученици и 3 учители. Постепенно се увеличава числото на учителите, които към 1945 г. са вече 15. Те се подбират сред най-добрите студенти и получават специализация в Германия. През 1911 г. във Варна отваря врати второ специално училище, което по-късно се премества в Търговище, а през 1924 г. и Пловдив се сдобива със свое специално училище за глухи деца. 

Развитието не спира дотук. През 1956 г. се създава първата детска градина и първият слухов кабинет към училището в София. Десет години по-късно се създава и Център за рехабилитация на слуха и говора за деца в предучилищна възраст. Нараства и броят на професионално обучените сурдопедагози. За мнозина може би ще е интересно да научат, че подкрепа за специалното училище са оказвали Вазов, създателят на българската отоларингология проф. Стоян Белинов и най-изтъкнатият български сурдопедагог проф. Дечо Денев, чието име носи училището в София. Днес то развива програми за обучение, а в училището и детската градина учат около 500 деца от 2 до 19 години с различна степен на слухови нарушения и множество други увреждания. Учителите, посветили се да обогатяват и надграждат мисията на Фердинанд Урбих, и до днес следват неговото кредо: „За мен преподаването никога не е било професия за прехрана, а едно духовно раздаване, което ме правеше истински щастлив”.

След интересната история започнаха 20-минутни презентации на образователните специалисти, които споделиха своя опит и практика. Презентациите бяха много творчески визуализирани с детски рисунки и графики, онагледяващи резултатите от направени проучвания. Галя Георгиева от специалното училище в София изнесе презентация на тема Фонетична ритмика и слухово-речева рехабилитация. Фонетичната ритмика е вид рехабилитация, която се опира на двигателни упражнения в съчетание с речевия материал, за да се стимулират слуха и говора на децата.

След нея доц. д-р Неда Балканска от ФНПП говори за „Основни аспекти на работата по практическа граматика при деца с увреден слух от начална училищна възраст”. Един от изводите, направен от нея бе, че в граматическо отношение глухите деца не притежават умения за съгласуване на съществителни имена по род. Това се наблюдава и на по-късен етап, а и в по-нататъшното обучение.

Публиката след това бе приятно изненадана да види по повод 110-годишнината на държавното училище подготвеният рецитал „…и като слънца сияем…”, в който четири момченца с различна степен на слухови увреждания – с кохлеарни импланти и слухови апаратчета, се представиха със стихчета. Отчетливите им гласчета се носеха из притихналата зала, а аплаузите след всяко изпълнение недвусмислено показаха в каква посока са резултатите от обучението им в училището за деца с увреден слух.

След кафе-паузата практическата конференция продължи – при стриктно спазване на програмното време – с презентацията на г-жа Костадинка Йорданова от ССУ за ДУС „Проф. Дечо Денев” на тема „Дисциплината – социално заучено поведение”. Всички знаем колко е важно за един обучителен процес да има хармония между преподаващ и обучавани, с нужното взаимно внимание и уважение. Но когато нормата за заучено социално поведение е нарушена в клас, това води до общо разсейване, често за дълго. Темата бе интересна за всички, тъй като голяма част от преподавателите се сблъскват именно с проблематиката на това поведение.

  

Според Костадинка Йорданова, няма готови отговори за решение. Тя припомни, че в миналото учителят е бил фактор, с който са се съобразявали всички – семейство и общество, а днес е сведен до единица, пренебрегвана от всички, включително незащитена от закона. Г-жа Йорданова е намерила решение, прилагайки подход в три насоки – първо, да се приеме проблемът без чувство за вина; след това е нужно да се помирите с обидилия ви, а накрая – да търсите заедно решение на проблема. Този подход сработва по уникален начин – с общи усилия е изработено „Табло на вежливостта”, което е задължително за всички, включително за учителя. Мотото на нейния клас е „ред, дисциплина и взаимно уважение”. Много от децата са започнали да изпълняват обещанията си, дадени в началото на годината, станали са по-вежливи и дори са започнали да изразяват писмено обичта си към своята учителка. „Това, – каза в заключение Костадинка Йорданова, – ми дава наистина големи надежди за бъдещето на глухите деца.”

За „Ефективността на сензорно-интегративната терапия при ученици с множество увреждания” говори Милена Мастерович от Специално училище за деца с увреден слух „Бубан” от Ниш, Сърбия. Тя подчерта важността на допира и възбуждането на всички сетива чрез светлинни и звукови сензори за по-добро развитие на емоционалния свят на децата с увреждания.

А приказките? Приказки обичат и малки, и големи, а художественият ръководител Камелия Захариева от специалното училище знае какво е „Влиянието на приказкотерапията върху емоциите на деца с увреден слух от начална училищна възраст”. Тя сподели колко е важно за емоционалното развитие на децата без слух да изразяват емоциите си в периода от 7 до 9 години и от 9 до 11. На базата на приказките за трите прасенца и за малката кибритопродавачка, разказани с възможно най-малко думи, е направен и извода, че при по-големите ученици емоциите са по-големи и по-осъзнати.

Много родители желаят децата им да се обучават в масово учебно заведение. Но дали учебното заведение е готово за децата с увреден слух? Този въпрос разгледаха Ива Евстатиева и Наталия Георгиева от софийското специално училище с темата си „Перспективи и равносметки за обучението на деца с увреден слух в масовото училище”. Според тях, масовото училище трябва да предлага пълен набор от услуги за глухите ученици. Задължително условие е информирането на родителите за огромните отговорности, с които е свързано записването и обучението на дете с увреден слух в масово учебно заведение. Нужно е да се знае, подчертаха Ива и Наталия, че глухите деца имат нарушения в комуникацията, ограничен речников фонд, ограничения в разбирането на текст, трудно овладяват термини. В училището е нужно да има учители, сурдопедагози, психолози и ресурсен учител. „Общата цел и на родителите, и на учителите, както и на всички тези специалисти е детето да се чувства нормално в средата си”, заключиха презентаторките.

А могат ли да разказват приказки децата с увреден слух? Да правят преразказ? За тези опитности споделиха в своята тема „Преразказ на авторова приказка за деца с увреден слухавторският колектив от Ресурсен център – Бургас. Изграждането на такива умения у деца със специални образователни потребности е бавен и труден процес. В първия етап от него се съставя разказ за детето, в който то се учи да определя основните белези на даден предмет. После се работи с картинен материал и различни опознавателни въпроси (Какво е това? Къде расте?). Във втория етап учителят оставя детето само да разказва, като позволява заменяне на думи и изрази с близки по значение. Учат се как се преразказва пряката реч, дават се отговори на въпроси по текста, с цел да се прецени как детето се ориентира по смисъла му. Мотото на децата в Ресурсен център – Бургас е „И аз мога, помогнете ми да успея!”. С умели насочвания придобиването на умения за преразказване не е невъзможно, считат авторите на презентацията.

Старши учител на деца с езикови и говорни нарушения Емилия Лалова от детска градина „Теменуга” в Плевен разказа какъв е „Успешният модел на рехабилитация и интеграция на деца с увреден слух в предучилищна възраст”. Така гостите на конференцията се запознаха със съществуващото от 1 март 1994 г. „Сдружение на родители на деца с увреден слух” със седалище в Плевен, в което освен родители, членуват също педагози и различни специалисти. В детската градина се работи по изготвени индивидуални програми, стратегии за преодоляване на трудности, изработват се правила за общуване. Децата се рехабилитират сутрин, и след това се връщат отново за включване в игри. Целта е да се усъвършенства функционално остатъчния слух на децата, да научат ясно и точно да артикулират звуковете. 53 деца са получили помощ в „Теменуга”, преди да продължат в масови училища. Основният извод от тази презентация бе, че остатъчният слух не е определящ при формиране на реч, и като цяло децата с увреден слух успешно се интегрират в обществото.

Последната презентация преди почивката за обяд бе на Севина Хаджийска от столичното специално училище, която представи развитието на речта чрез система от картини и думи чрез книжката „Реч омайна, сладка”.

                     

Безспорно интересни теми бяха разгледани на тази 12-та поред национална конференция, в която се получи интересен обмен на практики и опитност. Гостите на конференцията имаха възможност да ги обсъждат по-пространно в почивките, а всеки получи и брой на специализираното списание за ползватели на имплантируеми слухови системи „Need Тo Рead”, в което бе предоставена максимално подробна информация от австрийския опит със слуховите имплантанти.

Текст, колажи и снимки: Христина Чопарова