Есента е сезон на завръщането – към работата, към училището, към обичайния начин на живот и ангажименти, които дълго ще бъдат стопляни от хубавите спомени за пълните с приключения и емоции почивни дни.

В ранната сутрин на 15 септември дворът на столичното специално училище за деца с увреден слух „Проф. Дечо Денев” пъстрееше от официалните тоалети на малки и големи. Детските ръчици стискаха здраво родителски длани и букетите с цветя по пътеката към училищните двери. Пред тях вече ги чакаше залъка от питата с мед и звънецът, готов да запее.

                    

Отец Лука благослови залъка и китката здравец със светия кръст наръси присъстващи и гости. Гостоприемен и развълнуван поздрав за добре дошли след водосвета отправи към родители и деца директорката на училището, Севделина Джонгарска. А щом утихнаха аплаузите, пред погледите на малки и големи се появи вълшебник в черна тога и магьосническа шапка. Разтворена книга в ръцете му чакаше своя ключ, поднесен от ефирната фея на буквите, а после всички, заедно с деца от училището, изпълниха песен с мимика и жест.

    

Официалните гости прочетоха поздравителни адреси – Благовеста Борчева, началник отдел „Подкрепа на развитието” към МОН, Кънчо Кънев и Цветан Цветанов, главни експерти в Столична община, район „Витоша” и моя милост, медиен експерт на Съюза на глухите в България.

                       

Безкрайно затрогващо е да усещаш как цялото училище се оглася от настръхващата мелодия на химна, изпълнен с жестове от деца, които не могат да го чуят… и в усещането да ти се образува влага под очилата… и в това да видиш как дете (с увреждане) прегръща спонтанно учителя си с толкова радост и ентусиазъм. Най-човешкият жест, който казва всичко.

Образованието е като дълбока, красива гора, в която винаги има нещо любопитно и интересно за откриване. И през тази учебна година възпитаниците на специалното училище ще го откриват и изследват с помощта на прекрасните си учителки и любящи родители. Пожелах им да учат с радост и забавление, за да растат умни, можещи, знаещи и успешни.

Тържеството завърши с процесия нетърпеливи малчугани, които под звуците на училищния звънец напуснаха родителските обятия и полетяха към класните стаи.

                           

На добър час!

Текст и колаж: Христина Чопарова

Фото: Александър Добрев