Има хора, чиито качества с времето не избледняват, а напротив, катализират и вдъхновяват други хора. Има дни, в които потребността да си спомниш за тези хора е израз на топла благодарност и признателност за завещаното от тях. Има дати, които се помнят тъкмо заради възможността да съпреживееш тези спомени  и да се обогатиш с нови познания.

Точно такава дата бе 3-ти декември, когато в 13.00ч в зала 62 във Факултета по начална и предучилищна педагогика към СУ „Св. Климент Охридски” бе открито тържеството, посветено на дефектолога Венелин Иванов – личност твърде многостранно развита, чиято стогодишнина от рождението бе удачно отбелязана в Международния ден на хората с увреждания.

Събитието, на което присъстваха роднини на Венелин Иванов, преподаватели от ФНПП – проф. Цанка Попзлатева, доц. д-р Неда Балканска, директорът на Столичното специално училище за деца с увреден слух Севдалина Джонгарска, студенти и гости, по-скоро бе задушевна беседа, открита от проф. Златко Добрев. Той вдъхновено разказа интересни истории от съвместната си работа с Венелин Иванов върху разработката „Компенсация при сляпоглухите”. След него доц. Цветанка Ценова се включи с коментар за приноса му в специалната педагогика и дефектологията, изтъквайки написаният от него първи учебник по сурдопедагогика във времена, когато тази дисциплина е била все още непозната. Това превръща Венелин Иванов в основоположеник на този специален раздел в педагогическата работа, посветен на ученици с говорни, зрителни и слухови смущения.

Към спомените за всеотдайността на родения в с. Каменово /Разградско/ педагог се включиха също водещият на Специализираното предаване за хора с увреден слух Христо Семерджиев и Миряна Мошева, ръководителка на Националния център по жестов език към Съюза на глухите. Водещият сподели, че съвместно са разработили стратегията на специализираното предаване, а Миряна Мошева изказа удоволствието си от дългогодишната работа с Венелин Иванов, който създава музейната сбирка и специализираната библиотека към СГБ.  Мошева изтъкна и приноса му към създаването на първият български жестомимичен речник, както и заслугите му като първи главен редактор на в. „Тишина”(1957).

Черно-бялата снимка, изпълваща екрана, сякаш се изпълни с енергия, а сред присъстващите се визуализираше чрез спомените образа на всеотдаен човек, посветен на работата си, високо мотивиран и загрижен за децата с увреждания, към които е изпитвал безмерна обич и състрадание. Именно тази обич, според думите на самия Венелин Иванов, е най-отличителното качество на един истински дефектолог. Наред с търпението, оптимизма и разбирането, каквито той е притежавал в изобилие. Във високо хуманни науки, каквито са логопедията и специалната педагогика, тези качества предопределят успешната работа и взаимното общуване между преподавателя и децата с различни сензорни нарушения.

Последва двадесетминутна кафе-пауза, след която доц. д-р Неда Балканска изнесе презентация за приноса на Венелин Иванов в педагогическата, журналистическа и обществена дейност. Като преподавател той е изтъквал необходмостта демутизацията (проговарянето) на деца с говорни дефекти да става не по-късно от 4-5 – годишна възраст, когато трябва да имат изграден речников запас и умения за правилен словоред.  Предлагал е методи за индивидуален подход и програми за обучение. Изтъквал е ролята на семейството в терапевтичния процес. Подготвял е преподаватели за работа с деца с увреждания и е агитирал изучаването на професии към предприятията „Тих труд”. Като общественик Венелин Иванов е полагал грижи за социалния и културен живот на хората с увреден слух, за тяхното самочувствие и за създаването на нагласи у чуващите хора относно качествата на хората със слухозагуба. Бил е и директор на училището за деца със слухови нарушения в София, а днес 134-та логопедична детска градина в столицата носи неговото име. Като журналист е оставил множество публикации и книги, посветени на различните видове говорни дефекти. Венелин Иванов е автор на  „История на сурдопедагогиката”, „Детето с увреден слух в семейството”, „Повече внимание към децата с говорни недостатъци”, „Корекция на говорните недостатъци”, „Логопедия” и др.

В заключителната част от тържеството студентката от ФНПП Виктория Цацова резюмира реферата си за приноса на Венелин Иванов за логопедията и специалната педагогика в България. Там тя наблегна както на професионалните, така и на личностните му, чисто човешки качества. Накрая доц. Цветанка Ценова изказа специална благодарност към проф. Добрев като организатор и лектор на събитието, по време на което всички успяха да се почувстват съпричастни към онова, за което Венелин Иванов е раздавал щедро от времето, уменията и чувствата си.  Затова неговите съвременници, бивши ученици, приятели и последователи винаги си го спомнят с топлота и признателност.

Както каза в заключителното си слово и проф. Златко Добрев, Венелин Иванов е от онези личности, които е чест да познаваш, а направеното от него е достоен за уважение пример, от който могат да почерпят бъдещите поколения логопеди и специални педагози.

 Христина Чопарова

Изображение: личен архив