На 28 март 2016 (понеделник), в сградата на Народното събрание на пл. „Народно събрание” в столицата се проведе кръгла маса на тема „Достъпна жизнена и архитектурна среда в урбанизираните територии – нормативна уредба и реалност”, на която представители на неправителствени организации на и за хора с увреждания участваха в дискусия с представители на МТСП по въпросите за достъпа до среда за хора с увреждания, съществуващите законови разпоредби и каква е действителността. Кръглата маса бе по инициатива на д-р Султанка Петрова, народен представител от ПГ „Патриотичен фронт” в 43-то НС, и председател на Националната женска организация на ВМРО. Съюзът на глухите в България бе представляван от Христина Чопарова, медиен експерт на СГБ и от Дамян Калчев, председател на РО София към СГБ. Жестовият превод бе осъществен от Мила Стефанова. Изнесени бяха презентации за съществуващите законови постановления в европейски и национален план, след което последваха изказвания на участниците. Дискусията бе много оживена, тъй като проблематиката бе доста болезнена за повечето участници в кръглата маса.

Модератор на кръглата маса бе д-р Султанка Петрова, която откри срещата с изложение, в което спомена съществуващият комуникационен проблем с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и редица държавни администрации, въпреки че от 2006 г. има приета Наредба за осигуряване на достъпна среда за хората с увреждания. Като пример тя посочи липсата на рампа за инвалидни колички в сградите на самото Народно събрание (Залите “Изток” и “Запад”), НОИ, Съдебна палата и някои други институции, които в хода на презентациите по темата по-късно стана ясно, че са много повече и обхващат аптеки и други заведения.

От 10 години българската администрация прехвърля отговорността по този въпрос и според д-р Петрова, администрацията се явява един от най-големите дискриминатори на хората с увреждания. „Кой ще поеме отговорността за това бездействие и ще обясни на хората с увреждания защо от 10 години не е направено нищо за осигуряване на достъпна жизнена среда и архитектура за тях, въпреки всички съществуващи в момента европейски закони и местни наредби?” – постави тя болния въпрос пред аудиторията и по-специално към МТСП.

Първа бе темата, свързана с особеностите на новата експертиза на работоспособността и ТЕЛК, последвана от темата за особеностите и проблемите с достъпа до заетост на хора с увреждания, а третата тема бе за необходимостта от достъпна жизнена и архитектурна среда за хората с увреждания. 

От Асоциацията на родители на деца с епилепсия заявиха, че ТЕЛК не са пожизнени за деца и хора с епилепсия, а са със срок 3 години, което е проблем. „Как да обучим хората с увреждания и епилептични проблеми какво да правят в този случай, как да процедират, какви са възможностите за тях?” – попита председателят на асоциацията. И уточни, че никой не е доволен от промените, които в момента се правят в ТЕЛК. Асоциацията получава много писма  от хора, които се интересуват от достъпа до рехабилитация. Образованието като цяло е много важен проблем за хората с увреждания по отношение на пазара на труда. От Асоциацията на родители на деца с епилепсия подчертаха също, че е нужна промяна на модела за социални услуги и подкрепа за родителите на деца с епилепсия и с множество увреждания, защото точно родителите на такива деца са обект на дискриминация.

 От Центъра за защита на правата в здравеопазването бе изразено голямото  разочарование, че хората, притежаващи ТЕЛК-ови решения, според новите промени остават без никакви средства, не могат да продължат лечението си. Съществува и луфт от 1 г. между ТЕЛК и НЕЛК, множество тромави процедури, чакане, обжалвания, което в състоянието на хората с ракови заболявания просто е недопустимо. Системата ги изписва като здрави, а над 1000 онкоболни са с ТЕЛК за една година. Освен това е недопустимо хората с ракови заболявания да разчитат на мизерните суми за социални помощи, които не са достатъчни даже да покрият разноски по погребение. Имало е случаи на починали онкоболни, чиито близки нямат средства да ги погребат, казаха от асоциацията. Това си е жив геноцид, тъй като заради тромавите административни процедури онкоболните са обречени на лишаване от животоподдържащи грижи.

От Национално сдружение на студенти и младежи с увреждания заявиха, че ТЕЛК се превръщат в основно животоподдържащо средство за много хора с увреждания, и това е проблем. Не е редно лица, незапознати с хората с увреждания и техните потребности, да определят вид и степен на увреждането им. Законът е нужно да се промени, за да не се смесват понятията „хора с увреждания” с „хора с болничен лист”. Нужно е да се промени наредбата за трайната нетрудоспособност, а тези оценки в момента не са нужни, смята той, защото не са обективни спрямо различните видове увреждания. Нужни са рехабилитационни услуги, технически средства, достъп до сгради, социални асистенти.

От Съюза на инвалидите заявиха, че от 2002 г. са водили настоятелни диалози с държавната власт за подобряване на условията за хората с двигателни затруднения в системата на градския транспорт и са успели да издействат по-ниска платформа за качване в новите автобуси 72. В железопътния транспорт вече били обособени във вагоните и специални места за хора с увреждания. Изпратени са били писма до Министерство на транспорта заради множеството нарушения от граждани, заели местата за паркиране на инвалиди. С летище София се работи в насока за достъп на хората с двигателни увреждания. Но са нужни още много промени – да има сигнализация за слизащи и качващи се в превозните средства хора с увреждания, да се подобри диалога с държавната власт, тъй като основният аргумент за липса на действия бил липсата на финанси. В СИБ се получавали писма от хора с увреждания, които са подавали оплакване, че жизнената среда в кооперациите, където живеят, не е пригодена за нуждите им в архитектурно отношение, няма рампи, асансьорите имат малки и тесни врати, непригодени за инвалидни колички, поради което са нужни и промени в закона за етажната собственост, за да получат хората с увреждания право на достъпна среда там, където живеят. И че е много важно да има контрол при изграждане на съоръженията в жилищни сгради още на етап строителство, за да са съобразени с нуждите на хората с увреждания и ползвателите на инвалидни и бебешки колички.

След тези изказвания бе направена презентация, по време на която бяха изброени съществуващите законодателни рамки (чл. 32, 33 ЗИХУ, Закон за устройство на територията, Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция, който е действал от 1996 до 2004 г., и др. нормативни документи).

От Комисията по защита от дискриминация (КЗД) направиха изказване за получените оплаквания, които обрисуват доста тъжна статистика: че в 21 век, когато толкова много се прави и говори за правата на хората с увреждания, тяхната интеграция и социално подпомагане, все пак хората с увреждания са най-дискриминирани по точно тези показатели – липсва адекватна грижа към тях, проблемите в ежедневието им, свързани с достъпа, със самото увреждане, се неглижират въпреки многократно подадените сигнали.

От Националния съюз на трудово-производителните кооперации заявиха, че хората с увреждания се нуждаят не толкова от помощи, колкото от възможност да работят и да се чувстват равнопоставени спрямо здравите си колеги, за да имат самочувствието на хора, трудово ангажирани с полезни дейности.

От Съюза на глухите в България бе направено изложение, че хората с увреден слух имат т.нар. „тихо увреждане”, което не е забележимо освен в случаите, когато е видима употребата на жестовия език като специфично средство за комуникация. Бе напомнено, че слуховите увреждания обособяват различни групи хора – глухи, тежкочуващи, с намален слух, всяка от които използват различни комуникационни средства – разчитане по устните, жестов език или и двете. „Но всички, без изключение, притежават глас и говор. Отделен въпрос е дали този говор ще бъде използван, което зависи от жизнената среда на тези хора и степента им на рехабилитация. Затова масово използвания в медиите и в обществото стереотипен израз „глухонеми” спрямо хората със слухови увреждания, е дискриминиращо за тях”, каза медийният експерт на СГБ. И посочи като фрапиращ пример книжката, с която МТСП популяризира на достъпен език Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН. На вътрешните страници на тази книжка хората без слух са наречени с израза „глухонеми”. Това е недопустимо. Промените трябва да започнат от начина на мислене на обществото и начина, по който приемат хората с увреден слух. Бе изтъкнато още, че за достъпността на глухите хора са много важни три неща: достъп до комуникация и услуги (тел. 112, субтитри в тв предавания и новини, жестови услуги, електронни табла със съобщения на публични места и др), както и достъп до работа и образование. Посочено бе, че много от младите хора с увреден слух имат трудности в учебните заведения, където няма условия и помощни средства за учащи и студенти с увреден слух. Образованието е основната предпоставка за реализиране на пазара на труда на един човек с увреждане. Затова и работодателите, които търсят служител, нямат мотивация да наемат на една позиция човек с увреден слух, ако могат да наемат за същата чуващ служител. По въпроса за ТЕЛК медийният експерт заяви, че подкрепя идеята медицинската експертиза да бъде пожизнена, тъй като слуховата загуба не е заболяване, а състояние, което е непроменимо и дори прогресира в посока пълна загуба. Нелогично е хората с увреден слух да се преосвидетелстват на всеки 3 г., за което време не биха могли да започнат да чуват. Поради това е нужно за дефинитивните състояния ТЕЛК-овете да бъдат пожизнени.

След изказването медийният експерт представи на участниците в кръглата маса председателя на Районна организация на глухите в София. Той демонстрира на присъстващите жестовия език, който за широката общественост е неразбираем, но за глухите хора е предпочитаното средство за комуникация. За съжаление, в България все още не е законово признат като езикова система, което е пречка за въвеждането му в образователните институции, и оттам води до проблеми в интеграцията на хората с увреден слух.

Д-р Султанка Петрова се обърна към представителите на МТСП с покана да споделят в каква посока работи социалното министерство, за да се види какво се прави и е направено за хората с увреждания от 2006 досега. На всички изказвания до този момент от МТСП отговориха, че въпросите, засягащи ТЕЛК, са част от насоките за работа на социалното министерство. Ще има промени и нова рамка по оценката на работоспособността, както и в съществуващия модел. Нужно е да продължи съвместната работа с НПО, предстои скорошно заседание по експертизата на работоспособността. Подчертано бе, че Съюзът на глухите участва в работната група по тези въпроси. Обяснено бе още, че Дирекция „Заетост” разкрива нови работни места за хора с увреждания, включват ги в различни програми за трудова заетост, подпомага работодатели да наемат хора с увреждания, като им заплаща за всяко осигурено работно място, каквато е в момента практиката.

Султанка Петрова закри кръглата маса, като благодари на всички за участието им и подчерта, че е особено важно да се провеждат такива инициативи, на които лице в лице да застават заинтересованите страни, за да се намерят по-бързо разрешение въпроси, които отдавна чакат такова. И допълни, че се надява на следващата кръгла маса да има положителни резултати от проведената сега.

Христина Чопарова

изображение: интернет

 

Новини