Представете си, че сте в съдебната зала. Или на конференция. В класната стая или в офиса ви. Или сте на място, където се случват събития на живо с пряка комуникация лице в лице. И не можете да чуете събеседника, просто защото сте с намален или увреден слух, разчитате по устните, и изобщо, сте тежкочуващ. Досега са ви казвали, че субтитри в реално време е невъзможно да има, поради което на такива събития не ви остава нищо друго, освен да разчитате на предварително подадена (и обикновено резюмирана) информация на хартия за онова, което предстои да се случва. Или да се втренчвате безпомощно в жестовия преводач, разчитайки да разчетете поне устните му. В крайна сметка изобщо не отивате, разчитайки да изгледате запис на събитието (ако въобще е субтитриран). За театър и други такива благини пък въобще и не помисляте, твърде са недостъпни за вас. В крайна сметка, вие сте „от онези хора”, за които никой не се и грижи как, дали и доколко разбират информацията от социалния, културния и всякакъв друг ресор. Съответно сте винаги губещи, защото изпускате толкова много събития, на които има интересно и обогатяващо общуване.

Можете да въздъхнете облекчено, тъй като за тежкочуващите най-после изгрява зелената, дълго чакана светлина по отношение на субтитрирането в реално време на събития на живо. Колко много възможности са това!  :)

Благодарение на съвместните усилия на две водещи организации – чрез Рут Уорик (председател на Международната федерация на тежкочуващите хора (IFHOH) и Колин Алън (председател на Световната федерация на глухите (WFD), е започнало изследване за преценка на необходимостта от субтитри и начините за ползването им от тежкочуващите хора в различни ситуации от живия социум. Защото вече съществува технология, благодарение на която всеки, притежаващ лаптоп, таблет или достатъчно голям и функционален монитор, може да получава в реално време преобразувана в текст реч. Остава да се установи къде са приложими такива услуги и да започне прилагането. Затова е и изследването,  спонсорирано от ООН, в което са приканени да се включват всички организации на хора с увреден слух по света.

Как става субтитрирането в реално време ли? Съществуват доставчици на надписи. Предоставянето на субтитри на живо в събитие (реч, преобразувана в текстови надписи), включва предаване на информация върху екран от доставчика на надписи. Текстът тече на голям екран, на отделен голям тв монитор, таблет (като IPAD) или на персонален компютър. Изследването има за цел чрез анкета, попълнена от лица, които използват надписи, да се съберат данни за тези потребители и нуждата им от субтитри на живо, за да се извършат консултации с доставчици на надписи.

А сега е време за реална история, за да се убедите как действа цялата система. Показано е и на видео – “Един ден от живота на Лорън”. Запознайте се с Лорън Макдоналд (САЩ) . Тя е с дълбока загуба на слух и е… адвокат. Дясното ú ухо е по-добре чуващото от двете, но Лорън споделя, че е изключително трудно в професия като нейната, с много динамика в общуването, да се напряга да следи всички говорещи. Тя се занимава с административно право и телесни повреди.

В съдебната зала обикновено има стенографи. В случая на Лорън обаче в залата се намират съдебни репортери, които имат специално обучение и пишат доста близо до дословното. Техните основни бележки и символи на стенографските им апарати автоматично се транслират в английски език, който Лорън чете от преносимия си компютър.

При това с много леко забавяне, просто от няколко секунди, така че тя е в състояние да чете за ставащото.  Малки думи могат да променят целия контекст на нещо, което се казва. „Някои хора ще кажат: „Добре де, не ти е нужно да чуваш всяка дума, която се изговаря. Но когато не чуваш, не можеш да си позволиш лукса да изпускаш каквото и да е. Затова всичко е важно”, казва Лорън. „Едно от най-големите ми притеснения е, когато някой ми каже нещо, а аз тръгна да се извинявам, че не съм успяла да го „уловя”, и ми отговарят „не се притеснявай, не беше важно”, и ми се налага да обяснявам, че не съм била разсеяна, а просто че не чувам.”

Достъпността не е просто достъп до обикновените неща като лекарския кабинет, хранителните стоки или каквото и да е друго, а е докосване до всички неща, които съставляват текстурата на живота, твърди адвокатката без слух. Ако искаш да отидеш на театър, да гледаш филм или да правиш нещо друго от това, което искаш, това не е привилегия, а право. И би било win-win ситуация – всеки ще спечели от нещо, което се прави от всички за всички, счита Лорън Макдоналд.

И така… след като има жестови преводачи за глухи хора, които правят достъпна речта чрез жест в реално време, е нужно да има и обучени специалисти, които да правят за тежкочуващите хора достъпна речта чрез надписи непосредствено на самите събития. И това е лесно осъществимо, след като е налична транслиращата технология. Днес всеки втори човек ползва преносим компютър, таблет или айпад.

Радващо е, че международни организации на глухи и тежкочуващи работят съвместно в името на обща цел и кауза за достъпност до онези средства, които са предпочитани и съобразени със слуховите особености на хората.

Остава ни да се надяваме, че и у нас ще се намерят ентусиасти да бъдат преводачи на текст за тежкочуващите хора, а изследването на IFHOH  и WFD ще заинтересува държавата или бизнесът да инвестират в технология и обучение на кадри, за да могат и ползвателите на субтитри да получат адекватен на нуждите им достъп до текстурата на живота.

Христина Чопарова