Година 2016. Ливърпул, Обединено кралство. Глух младеж, който с нетърпение е чакал да види екранизация на „Междузвездни войни” заради широко рекламираните субтитри на филма, в деня на прожекцията остава безкрайно разочарован, когато след 45-минутно чакане и реклами, филмът започва без лелеяните надписи. Всъщност той и близките му се намират в киносалон, където единствено се предлагат субтитрирани филми, и привлечен от обещанието за една спокойно и приятно прекарана семейна вечер, си купува билети седмици предварително. Разбира се, управата на киносалона компенсира неудобството с нови билети, но първоначалната еуфория е изчезнала. Историята има и щастлив край, разбира се, тъй като се оказало, че в конкретната вечер е имало технически проблем със самите субтитри, а новите билети за следващата прожекция са били безплатни.

В друг британски театър, за който е било известно, че се посещава от аудитория със слухови затруднения, група глухи младежи се обръща към уредниците с молба да им направят субтитри специално за „Междузвездни войни”. Управата на театъра не само прави това, но и им осигуряват цяла зала на тяхно разположение, където вместо устройства с надписи, са се погрижили да предоставят на глухите зрители копие на филма, специално субтитрирано за тях. Освен това са им гарантирали, че до последната минута преди началото на филма светлините в залата ще останат включени, за да могат глухите хора спокойно да разговарят с езика на знаците, имайки зрителен контакт помежду си.

И да, това са реални истории. Ако оставим встрани известното обстоятелство, че английският език в САЩ и в Англия не е един и същи, проблемът се свежда до достъпността за хора, които не могат да го чуят, независимо от граматичните му различия. Гореспоменатите два случая илюстрират две други, не по-маловажни обстоятелства. Първо, отношението към хората без слух. В Обединеното кралство съобразяването с потребностите им е белег за наистина висока култура. Второ, достъпът до субтитри е осигурен, макар и в конкретни, специализирани театри. Това е приемлив вариант, при който нечуващата аудитория може да се наслади по достъпен начин на любимите си филми, без с това (или с употребата на жестовия език) да смущава чуващите зрители. Разбира се, това създава по-скоро изолация и разграничение, отколкото предпоставки за социализация, поради което в много британски театри проблемът е разрешен с помощта на други, по-креативни технологии, разработени специално с идеята да осигуряват субтитриране с максимум функционалност и дискретност.

Такива са екраните с надписи, предназначени за зрители със слухови дефицити. По същество „четящите” устройства представляват екранни LED повърхности, монтирани на подвижна стойка, която може да се позиционира ръчно спрямо големия екран така, че субтитрите да „прилягат”. По-новото поколение разработки предлагат съвременен (и дори леко футуристичен) дизайн на прозрачни екранни повърхности, които осигуряват максимален комфорт, без на зрителя да се налага да отклонява вниманието си между надписите и прожекцията.

                   

Година 2017. В Националния театър на Великобритания скоро ще бъдат въведени нови технологични чудеса: субтитриращи очила. Приличат на очилата за виртуална реалност, и в тази технология, която все още се тества, има огромен потенциал за осигуряване на субтитри за глуха и трудно чуваща зрителска аудитория. С някои усъвършенствания, субтитриращите очила могат да се окажат революционното средство, което масово да се въведе за улеснение в развлекателни заведения като театри и киносалони. С което отпада необходимостта от специални места за аудитория без слух, както и ориентирането ú към специализирани кина. Зрители със слухови дефицити ще могат спокойно да се наслаждават наравно с всички останали на екранизации или представления, вместо да разчитат единствено на старите методи на субтитриране. Очилата са приложими както за театрални постановки, така и за кинопрожекции.

                       

Технологиите, видно е, се развиват със светкавична скорост, и е прекрасно, че в развитите държави се инвестират средства в изобретяването на продукти, съобразени с потребностите на потребители без слух, с цел да се постигне онова равноправие и достъпност, които не са просто кухи фрази от помпозен доклад. Дори много от технологичните компании считат за предизвикателство да предложат революционни решения в полза на обществеността със специфични потребности.

Извън всяко съмнение е, че и у нас аудиторията на хората без слух има същата потребност от достъп до развлекателни мероприятия по приобщаващ начин. Да можеш да влезеш в киното и просто да си вземеш екран за разчитане или субтитриращи очила, би било също толкова нормално, колкото да си вземеш пакет пуканки и минерална вода.

Прекрасно е, че в последните години в България е засилено производството на родни кинопродукции, но без субтитри или субтитриращи технологии, за аудиторията без слух те остават недостъпни. Въпросът е, след като съществуват и възможности за субтитриране, и за внос на субтитриращи устройства, чий приоритет следва да бъде осигуряването на технологичен достъп до култура за хора без слух?

Христина Чопарова

Изображения:  BBC