Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, представете си, че сте на семейно събиране. Или на приятелско такова. Седите край маса, всички си говорят, темите се сменят. Виждате движещи се устни, „улавяте” откъслечени думи, но не можете да се включите в диалога, защото изобщо не разбирате за какво става въпрос. В следващия миг всички се смеят. Сигурно е шега. Залепвате на лицето си някаква усмивка, за да не контрастирате на общия фон. И през ум не ви минава да попитате какво е толкова смешното, от неудобство да ги прекъсвате в такъв момент.

Приятелите ви решават да ходят на заведение – сигурно в някое от онези полутъмни и възшумни места, където не само трудно можеш да чуеш някого, но и мъчно да го видиш. И постепенно започвате да отказвате излизания с тях, защото сте твърде уморени да присъствате отсъстващо и прекалено изтощени да демонстрирате разбиране. Пък и за какво да ходите, след като на никой не му дреме особено дали сте там или не сте. Оставате си у дома с книгата, филмите с надписи и изобщо там, където нещата са разбираеми, защото можете да ги разчетете.

Звучи ли ви познато? Това е ежедневие за милиони тежкочуващи по света, които се намират от другата страна на бариерата в съвсем близкото им обкръжение. Влизат в самоналожена изолация, в която комуникацията за повечето от тях е неприятна част, напрягаща и стресираща. А животът е пълен със събития, в които малко или много участват – церемонии, семинари, лекции, коучинги, театрални постановки, изобщо, мероприятия, свързани с публично говорене. Независимо дали събиранията са официални или неформални, на хората, които разчитат по устните, им е практически невъзможно да следят за какво иде реч, по простата причина, че няма как в рамките на секунди да се обръщат непрекъснато във всички посоки, за да разчитат говорещи, които си разменят реплики с невероятна скорост.

За хората без слух (глухи) и за онези, които разчитат устна артикулация (тежкочуващи), понякога е достатъчно проблематично да участват и в индивидуални разговори, а за групови просто нямат физическата възможност за концентрация на вниманието. Как обаче да бъде възможно за хора без слух не само да следят разговорите, без да изпускат и дума, но и да участват в тях, без да се чувстват некомфортно, или поставени в позицията на безучастни наблюдатели?

Този въпрос дълго време занимава мислите на проактивен екип млади хора от различни националности и култури. Те знаят колко разочароваща и дълбока може да бъде празнотата в комуникацията с близки и приятели, и решават да направят нещо по въпроса, движени от вярата, че всички хора без слух по света трябва да могат да водят живот без комуникационни бариери. С единствена цел – да разбият стената на мълчанието, чрез достъпност за всички, навсякъде, по всяко време. Това е заложено и в манифеста на екипа.

Запознайте се с Тибо (Thibalt), Питър (Pieter) и Скинър (Skinner), сред които има представител на глухата общност (Скинър), и самообразоващ се в жестовия език (Питър). Преди две години те започват разработката на приложение за мобилни телефони, в което акцентът е как да се транслира речта на група от говорещи. До момента съществуват и други приложения, които преобразуват гласови команди в текст, но голямото предизвикателство за екипа е как да се създаде интелигентно приложение, способно да разчита и превежда точно разговорите в реално време и в големи групи от хора.

Екипът вярва в комбинирането на аудио и визуални технологии. Когато си без слух, разчиташ повече на очите си. Повечето от усилията за достъпност са насочени към компенсиране на слухозагубата чрез слухови апарати. Хората с естествен слух са свикнали да вярват, че е достатъчно да сложиш слухов апарат, и автоматично започваш да разбираш всичко. Изобщо не! А и бидейки само усилвател на звуци, слуховият апарат изобщо не замества предавания звук, който съвсем не звучи по същия начин.

При груповите разговори изобщо няма гаранция, че разчитаемостта ще е по-добра. Именно разчитаемост, не чуваемост. Разстоянието между участниците и фоновият шум около тях прави по-трудна работата на слуховия апарат да предава околните звуци. А когато разговорът е особено динамичен, слуховият апарат предава маса звуци, и на помощ се включва разчитането. Но зрителният контакт става много по-труден в следенето на устната артикулация при толкова голяма динамика на диалозите. Затова тук като възможност за насочване на вниманието само в една посока, се появяват или надписите, или жестовия превод. Визуалната помощ. Да, но не всеки разбира жестовия език... Ето защо приложението Ava е преди всичко визуално.

Целта на младите разработчици на приложението е абсолютната му достъпност. Въпреки, че се ползва понякога от фирми и в класни стаи, съществуващата в САЩ услуга за въвеждане на субтитри е почасова и струва около 120 долара на час. Това не е реалистично, когато се говори за обща достъпност. Надали всеки би могъл да си позволи да заделя по 100 долара на час, когато отива на среща за обяд с приятели, нали? Цената на достъпността трябва да бъде сто пъти по-ниска, смятат от екипа, но за 25 години едва е намаляла.

Младите хора, разработващи приложението Ava, считат, че достъпността си остава най-вече социален опит. Всеки един разговор включва хора. Има бариери, които все пак технологията не може да счупи – предразсъдъци, невежество, мързел. Осъзнаването е начинът да се върви напред, смятат от екипа.

В днешните динамични времена е трудно да си представим ежедневието без мобилните телефони с техните многобройни приложения. И въпреки тяхната наличност, по света за милиони хора без слух техническата помощ се свежда до услугите на професионален преводач / субтитрьор. Нужно е кардинално решение, но то ще се появи две години по-късно. Сега, в година 2016.  Тъкмо в навечерието на празниците.

Приложението, наречено AVA, вече дори е животоспасяващо, както твърдят създателите му. Прекрасно приложение, което позволява на разчитащите по устните да следят динамична комуникация с помощта на смартфон. Приложението свързва смартфоните на група хора, които са го изтеглили, и ги обединява в синхронизирана система от интелигентни микрофони, които превръщат речта в текст за секунда, в реално време. Това позволява приложението да се ползва почти неограничено и улеснява разчитащите по устните хора, като им осигурява достъп 24/7 до всякакви разговори. Дълъг е пътят на предизвикателството да се транслира не един разговор, а група. Това е първата версия на приложението Ava, която ще търпи още изменения и подобрения, като например да бъде възможно на всички езици и да разпознава добре говоримата им реч. Идеалната цел - общуване без бариери. Наистина е възможно :) 

В момента приложението е достъпно за изтегляне за Android и iOS, а нагледно как работи, може да видите, ако изгледате видеото ТУК.

 

Христина Чопарова