Вярвате ли на очите си?

Дали всичко е такова, каквото (ви) ИЗГЛЕЖДА?
В кой момент нещо спира да съществува – когато вече не можеш да го видиш, усетиш, докоснеш... или когато поначало е невидимо?
Как изглежда сензитивността?
Какъв е звукът на отместена къдрица, на търкулната сълза? А на Тишината след дъжд?
 
Толкова въпроси... след един просто КРАСИВО направен филм. С бавно действие, за да можеш да усещаш, гледайки. С много игра на камерата, за да видиш всичко от всички ъгли. И с много близки планове на лица и детайли, за да чуеш очертанията им. Прекрасен избор на изпълнителки – и Мадлен на 10 (Хана Будро), и на 13 (Майа Дори), и на 25 (Фльор Жефрие), са еманация на фея от приказките – ефирни, нежни до прозрачност, целунати от светлина. Ангелски. С огромни очи, в които свети доверие, и обич, и любопитство. И стотици отговори за откриване.
 
Тя е малко луничаво момиченце, което не вижда. Той е невидимо момче, с име Ангел мой. Странни деца, които си нямат друга компания. И които порастват, опитвайки се да съществуват в свят, където съществуването е въпрос на докосване. На усещане. На присъствие. Изплетените нишки на странното им приятелство с годините търпят проверки срещу износване – на времето, на чувствата, на самите себе си. Но устояват, преоткривайки, усещайки и изживявайки. Най-пълноценният начин да опознаваш, доверявайки се на сетивата. Само тогава съществуваш истински. 
 
Колко от познатото изчезва, за да се превърне от променено в непознато, щом спреш да го виждаш?
Как звучи Светът, преоткрит за очите, но изгубен за сърцето?
Кога се чувствате истински невидими?
Кога ви се иска да изчезнете – когато виждате нечия болка, или когато сте твърде вкопчени в собствената си?
Колко цвята има доверието?
Какво виждате, когато гледате, и какво чувате, когато слушате?
 
Белгийският сценарист и режисьор Хари Клевън задава отговори, не въпроси. В „Mon ange” (2016) загадъчният белокос валонец ще ви покаже как изглежда сензитивността отблизо. Колко е тънка границата между реалността и илюзията. Ще ви разказва за любовта между зримо и незримо, където всичко е чувствено, нежно, чупливо. По ангелски.
 
Христина Чопарова
Изображение: IMDb