През късния декември 2014 г., в цяла Франция тръгва любопитна лента – „Семейство Белие” (La Famille Bélier). Сериалът е на път да стане следващият голям френски хит, постигайки успеха на филми като „Художникът” (2011), „Недосегаемите” (2011)   и Амели (2001). “Това е филм, който те кара да се смееш, кара те да мислиш, а понякога те кара да плачеш“, излиза с възторжени отзиви вестник Паризиен. „Семейство Белие” е бил разпространен в 85 страни, планиран е и холивудски римейк. Филмът разказва историята на семейство фермери, които са глухи и не могат да говорят. Те имат  17-годишна дъщеря, Пола, която е техните уши и уста. Тя не само чува и говори, но и пее много красиво. И, както всяко момиче на нейната възраст, има свои мечти. Пола решава да напусне дома си, за да прави музикална кариера, което за родителите ú е истинско бедствие. Те искат тя да успее, но не разбират таланта ú.

Обаче никой не е подготвен за  критиката на 5 млн французи със слухови затруднения. Определени активисти са ядосани, че ролите на глухите родители, които са ползватели на жестов език, са поверени на двама известни актьори с перфектен слух. Филмът като цяло е в жанра комедия и в него глухите персонажи са основният източник на смях и забавление.

Карин Вияр (която играе майката, Джиджи Белие), и Франсоа Дамиен (бащата, Рудолф Белие), са провели интензивен курс по жестов език. Но според специалистите, които го владеят, това е абсурдно и е все едно Джеймс Бонд да говори с дълбок руски акцент. Френската актриса Еманюел Лабори, директор на Международния визуален театър, която е глуха, стига още по-далеч във възмущението си, заявявайки, че знаковият език на актьорите е „свински”. „Това е все едно да вземеш чужденци, които не говорят правилно националния език”.

Няколко високопоставени фигури от френската общност на глухите решават да бойкотират филма. Елен Шампру, която се бори за френски субтитри във френското кино, била обезпокоена от това, което е видяла на предварителното  представяне. Други глухи хора пък изразили противоположна позиция. Според тях комедийните актьори точно са пресъздали с езика на знаците начина, по който хората с увреден слух преувеличават движенията си, за да бъдат правилно разбрани. Сред тях е и глухият филмов кинокритик Виген Ширванян: “Открих, че Франсоа Дамиен е удивително правдоподобен в жестовете си.  Няма нищо шокиращо в подбора на актьори за филма, които не са глухи. Надали някой се е оплаквал, когато Франсоа Клузе изигра инвалид в „Недосегаемите”(Intouchables).”

Карин Вияр е популярна комедийна актриса във Франция и често играе нервозни персонажи. Образът Джиджи Белие – агресивна, смешна, емоционална жена със сърце от злато – е от типичните за Вияр роли. И тя смята, че ролята на глуха жена ú приляга: „Глухите хора не е нужно навлизат във вежливости и дипломация. Те са като енергични клоуни, които ползват телата си, за да изразят себе си. Точно като мен.” И двамата с белгийския актьор Франсоа Дамиен са били високо оценени от критиците за изпълненията си в сериала.

Режисьорът на филма, Ерик Лартиго, споделя, че по-големи трудности е имал да намери 17-годишно момиче, което може да пее, за ролята на дъщерята. Приятел го посъветвал да изгледа няколко записа на френската версия на тв шоу за таланти, и така Лартиго попада на 18-годишната Луан Емера от северната част на Франция, която е отпаднала от полуфиналите през 2013-та. Режисьорът отива да я види и й предлага ролята, а момичето ентусиазирано приема.

Друга звезда, която изобщо не се появява във филма, е Мишел Сарду – застаряващ френски певец, който е много малко познат извън френскоговорящия свят. Учителят по музика, който оценява таланта на Пола (изигран от Ерик Елмоснино), заявява: „Мишел Сарду за френската песен е онова, което е Моцарт за класическата музика”. Всички песни, които изпълнява момичето във филма, са класиката на Сарду. Една от песните – „Аз летя” (Je Vole), е за напускащ дома си човек, също като Пола. Във филма тя пее тази песен, прегърнала баща си, за да може той да усети чрез вибрациите на телата ритъмът на мелодията.

Казусът обаче остава. В крайна сметка, в киното е важно умението да пресъздаваш. Актьорската професия е превъплъщаване, и колкото е по-убедително, толкова по-виртуозен е изпълнителят. Реализмът е постижим с много предварителна подготовка, но в същото време има и професионално доказани актьори с увреден слух. Жестовият език, разбира се,  е артистичен и красив начин на изразяване на словото, но е овладяем като всяка друга езикова система. Дали за определени роли – както в конкретния случай – ще бъдат избрани глухи изпълнители, или такива с нормален слух, зависи от множество фактори – нуждите на сценария, режисьорското виждане и т.н. Отделен въпрос е доколко е редно, дали трябва и какви са мотивите – чисто комерсиални или в името на автентизма.

Христина Чопарова

Изображение: Индипендънт