Изобретателят на телефона Александър Греъм Бел 
е вторият син в семейството на Aлександър Мелвил и Елиза Бел. Роден е на 3.III. 1847г. в Единбург /Шотландия/. Бащата – Александър Мелвил, е преподавател по дикция и риторика, задълбочено изучавал механизмите на говора и слуха. Майката – Елиза Саймъндс Бел, е тежкочуваща.
Именно проблемите на глухите, и в частност на майка му, го карат да изследва загадката на човешкия слух и да започне първите експерименти, сред които аудиометрията ( регистриране на слухочувствителност в децибели ), и “фоноавтографа”. Това изобретение, предвестник едновременно на телефона и грамофона, записва човешкия глас като непрекъсната начупена линия.
Младостта на Александър Бел преминава в преподаване и обучение на хора с увреден слух и говор в Англия. През 1873г. Бел получава длъжността преподавател по физиология на говора в Бостънския университет.
Заниманията с глухи хора обаче ученият счита за истинското дело на живота си. Той дори развива теория, според която днешната система на обучение на хора със слухова загуба и говор е погрешна. Според него това води до обособяване на глухите в отделно, изолирано общество, в което браковете между глухи са често срещано явление. Това от своя страна води до увеличаване на броя на глухонемите деца.
С много речи Бел се е опитвал да премахне предразсъдъците спрямо глухите. “Знам – казал той веднъж на своя лекция – че най-самотното място на Земята е сърцето на Лондон. Стоял съм на тротоара и съм виждал стотици и хиляди хора, които минават край мен, без нито една позната душа сред тях и чувството за самота сред толкова много хора е потискащо. Каква ли тогава трябва да е самотата на едно глухо дете?”.
Финансовата подкрепа на Бел към глухите се изчислява на около половин млн. долара.
Изобретателят умира на 2 август 1922г. в имението си до гр. Бадек, в канадската провинция Нова Скотия.
Вижте и една нига, която си заслужава: http://knigibg.com/book_inside.php?book_id=10791
Бреййй, това не знаех, но с едно не съм съгласна- че от бракове на глухи, се раждат глухонеми. Всъщност не е точно така, дори напротив- в нашата област има доста глухонеми- разбирайте Търново и те са създали своите Пълноценни семейства. Каква беше изненадата ми обаче да науча,че децата им не са нито неми, нито глухи, а забележително интелигентни, наред с говора и слуха, от които не са лишени. Техните родители, за да могат децата им да проговорят, както останалите, наемат бавачки, които да им помагат, за да се учат малките на реч. Паралелно с това дечицата изучават и езикът на глухонемите, за да могат да общуват и с родителите си. Разбира се, не винаги е така, но в по- големият процент от случаите такива родители раждат деца с незасегнати говорно- речеви функции.
Ти като медик си по – добре запозната с генетичното унаследяване. Аз лично съм запозната със всякакви случаи. Но едно е вярно, познавам прекрасни хора, израснали в семейства на глухи родители, те са много всеотдайни, голяма част от тях са отлични преводачи по жестомимика и много общителни и земни, като някои от тях са постигнали много в живота си.
А Александър Бел ми е любимец, изобретил е телефона точно сто години преди да се родя – през 1876г. Съпругата му впрочем също е била глухоняма.
Ето това се казва- личен пример докрай! И за съпругата не знаех;)
Генетиката е нещо много необятно и често непредсказуемо- все още много неща в нея не се знаят, но е факт, че не е задължително при двама налични глухонеми родители и децата да бъдат такива.
Харесва ми, че информацията, която поднасяте не е от сухи, скучновати факти, а ясна, синтезирана и достатъчно интригуваща, за да е интересен всеки пост. Поне по личното ми мнение. Чудесен замисъл е това!