Силвана Павлова е 31 годишна, майка на 7 годишно дете. Преводач и лектор по ЖЕ (жестомимичен език) в СУ „Св. Климент Охридски” и ВТУ, координатор и лектор по проект „Вероучение за деца със слухови увреждания към Енорийски център, храм „Св.св.Кирил и Методий София”. В момента работи и като редактор на вестник „Тишина” – издание на Съюза на глухите в България, както и по различни проекти и инициативи на Методическия и консултативен център по проблемите на жестомимичния език.
- Защо точно богословие? Счита се, че областта е приоритетна за мъжете.
- Прави сте, счита се. Повечето хора смятат, че завършвайки богословски факултет обезателно трябва да станеш свещеник. От където тръгва и острия спор за мястото на жената в православната църква. Не случайно споменавам православната църква, защото при други християнски деноминации се наблюдава дори женско свещенство. Според мен, това е чиста проба гордост и ненамиране на собственото място в света. Служенето на Господ може да се прояви по най-различен начин. Говорим за призвание. Господ и боговдъхновените апостоли са имали в своето отговорно и трудно свещеноапостолско дело много на брой и твърде способни сътруднички и достойни помощници жени. Днес светът се нуждае именно от Словото божие във всеки аспект и тук ролята на жената е изключително желателна.
- Какво е мястото на религията в живота на слухоувредените хора?
- Абсолютно същото, както и при всички останали хора. Увреждането, дали е физическо или психическо, не разделя човека от Бога. Това, което поставя тази дистанция, са нашите дела. Познаването на религията е друг въпрос. Ето тук е нашата роля. Да запознаем останалите хора с тайнствата на Православието. И нека не забравяме, християнството не е система от “идеи” – то въобще не е идеология. Християнството е опит и свидетелстване на този опит, постоянно проповядвано от Църквата. Това е опитът за всичко, което “сме видели с очите си, което сме наблюдавали…” за Словото на живота .(1Иоан 1:1-4).
- Съществуваха ли жестове, обясняващи смисъла на религиозните символи и обреди, или за нуждите на вероучението създадохте нови?
- В печатното издание на речник на Български жестомомичен език, темата „Религия” беше доста кратка. Това е разбираемо, заради времето в което е публикуван. Днес вече имаме „Жестомимичен речник на религиозна тематика”, отделно издание, което дава широки познания в тази област. Разбира се само речник няма как да послужи пълноценно. Този речник бе направен с основна цел – помощ на богословите преводачи и преподаватели да предадат ясно и точно термините, отнасящи се до религиозни или въобще богословски понятия.
- Неделното училище поставя основите и за по-нататъшно обучение в богословието. Забелязвате ли в учениците си стремежи за развитие в тази насока?
- На първо ниво нашата цел беше да подчертаем християнските ценности и духовно да обогатим хората, изолирани в затворения кръг на тишината. Той може и трябва да бъде отворен към света на духовността и културата с помощта на всеотдайни чуващи хора, които свободно владеят жестомимичния език и си служат с него в практиката, за да направят разбираеми и познати новите знания за религията и за света.
- Разкажете на читателите на „Ние ви чуваме” за Неделното училище.
- През 2003 г. до 2005 г. преподавах в неделното училище към храм “св.Троица” кв. Слатина. По това време в СГБ се организира курс за усвояване на ЖЕ . Тъй като в семейството си имам слухоувреден човек, реших да се запозная с жестовата система. В течение на курса, който се провеждаше в неделя –непосредствено след неделното училище у мен се породи интерес към вътрешния живот и религиозни усещания на хората с проблеми на слуха. Разбрах, че до сега не е работено целенасочено в тази насока. Споделих това с моята лекторка, г-жа Мошева, и решихме да направим, каквото можем. Като начало решихме да организираме курс за изучаване на ЖЕ в Богословския факултет. Курсът беше одобрен и днес вече имаме седем богослова, защитили успешно изпит след двегодишен курс и получили документ за преводачи Първо ниво с право на преподаване. В такъв момент идеята за православно вероучение за слухоувредени хора можеше да се реализира. Започнахме проучване в софийските храмове с цел намиране на удобно помещение за провеждане на занятията. Не след дълго с нас се свърза, отец Александър – предстоятел в храм “Св.св. Кирил и Методий” и сам предложи безвъзмездната си помощ. И така днес вече имаме основите на Първото „Православно училище за деца с увреден слух”. Подобна идея се осъществява за първи път в България. Породена е от нуждата на хората с увреден слух да развият своята духовност и връзката си с Бога.
Основната и базисна цел е катехизация на хората с увреден слух – процес, който ориентира вътрешните духовни сили на човек към вглеждане към собственото Аз, в собствения потенциал, прави събуждането на неподозирани по своята сила пориви за изграждане и обогатяване на ценностни ориентации, които правят личността по-свободна и устойчива в борбата със злото, зареждат я с добронамереност и любов към ближния. Запознаването им с Православната църква в исторически план: Това ще даде увереност и стабилност в православната вяра. Запознавайки се възникването на Православието с личността на Господ Иисус Христос, те ще бъдат по-трудно податливи на влияния от секти и други изкривени вярвания. Изучаване на православните празници и тяхното значение: Празнуването винаги създава ведра атмосфера. Така децата се запознават с важните събития от живота на Господ Иисус Христос, които имат отношение към нашето спасение. Това са именно Господските празници.
Празнувайки Богородичните празници, децата ще се запознаят с живота и изключителното молитвено застъпничество на Божията майка, показваме различни икони, проявили своята чудодейна сила в различни исторически периоди.Светителски празници, в които се възпоменават и честват хора, придобили лична святост и прославили Господ – подчертаваме тяхната борба и победа над греха, придобиването на добродетели. Така чрез личния светийски пример се създава убеждение, че всеки един човек може да постигне святост, както ни е заръчал и сам Господ. “Бъдете свети както Аз, вашият Господ Бог, съм свет”. Говорим и за смисъла на поста. При запознаването с традиционните български православни празници се постараем да открием разликите между православните и другите традиционни празници. Откриваме дълбоките християнски корени и символи, както и съвременните различия и празнувания. Така децата ни разберат, че за християнина всеки ден е празник.
- Какви са бъдещите ви проекти, свързани с неделното училище?
- А ако говорим за бъдещи проекти, нека да споделя с вас една идея. Прекрасно би било, ако моите ученици (между които много са сираци) един ден влязат в редиците на семинарията. Смятам, че биха могли да намерят мястото си в Църквата по този начин, въпреки увреждането си. Защо да не помислим и за настаняването им в манастири, на един по-късен етап. Все пак, след приключване на средното им образование в специалните училища, те остават на улицата. Разбира се, ние, учителите по вероучение, а също и преводачите, ще бъдем винаги на тяхно разположение за съвет и подкрепа. Нека за сега оставим това на промисъла Божий и да се върнем в Неделното училище. Тази година имаме подготовка да изградим собствен сайт, за да може да споделяме с вас опита от нашите занимания. Имаме в ход и няколко проектни идеи със Софийски университет, за които ще научите подробности в други наши разговори.
- Благодаря ви за отделеното време и внимание.
- Възползвам се да поздравя всички заинтригувани от вашия блог, както и създателите му с Новата 2010 година, като ви пожелавам: Да ви вали здраве, да ви натрупа щастие, да не се топи надеждата, да ви топли любовта и с много късмет да са дълбоки следите и навред!!
/Снимката е предоставена с любезното съдействие на г-жа Павлова/
