Вероятно е трудно да си представиш света, лишен от звуци, които да не достигат до теб по начина, по който достигат и биват възприемани от други. Особено когато този начин на приемане се е дефинирал като „нормален”. Значи, всичко извън него е ненормално, следователно, подлежи на срам и неудобство, на прикриване и отричане? Стоп!
Да си глух не е по-различно от това да си негър, бял, от етническо малцинство, или да си плешив. Особено когато за всички е очеизвадно, че нямаш коса на главата си. Това не те прави по-малко човек, по-малко обичан в очите на близките ти, или по-малко ценéн в професионално отношение. Не е твой избор, не е наказание, не е присъда. Следователно, не е причина да се срамуваш или да бягаш, за да не разберат другите.
По дефиниция „глух” е човек, лишен от възможността да чува по естествен път звуците на околния свят. Вярно, звучи окончателно. Не може и няма да ги чуе никога – поне по ТОЗИ, „нормалният” начин. Но когато кажеш „трудночуващ”, „слабочуващ”, „с увреден слух”, това по-малко окончателно ли звучи? По-малко плашещо? Може би тези определения илюстрират само и единствено степента на слухозагуба. И знанието, че има и хора с по-тежка такава, те кара да не се чувстваш толкова окончателно и безнадеждно неспособен да чуваш. Само че…
Лишен от възможността да чуваш като ДРУГИТЕ, не значи, че си лишен от възможността да слушаш въобще. Дори имаш предимството да можеш да слушаш Тишината. Да притежаваш сензитивност и усещания, каквито мнозина биха искали, но малцина притежават. Но докато се втренчваш в себе си като в несправедливо ощетена от съдбата жертва, няма да разбереш какви предимства са това. Няма да разбереш колко много можеш, докато не опиташ. Отново имаш избор – да се криеш, срамувайки се, че си глух, с беден речник… Или да излезеш на светло, и да кажеш: „Искам да се науча!”
Когато нещо се прикрива, то повече си личи, а колкото по-старателно се крие, по-грозно става. Твърде много усилия се полагат за прикриване на неща, които нямат нужда от завеси. Ако същите усилия се полагаха за придобиване на нови знания, не би съществувало понятието „разделение”.
Тук искам да цитирам думите на Лудвиг Ван Бетховен, който много тежко е изживявал прогресиращата си глухота, защото го е отдалечавала от онова, което обича – музиката и възможността да и се наслаждава както всички с естествен слух: „Аз искам да докажа, че този, който постъпва достойно и благородно, точно в това намира сили да преодолее нещастието.”
За благородна постъпка като помощта, не е нужен изряден слух. Ние сме преди всичко хора, после сме мъже/жени, и едва след това – всичко останало. Нека не се срамуваме от недостатъците си, а да гледаме на тях като предимства. Защото, когато не можеш да промениш нещата, ти остава единствено да ги приемеш.
Започни от себе си. Да си глух не е обидно.
Всичко е казано прекрасно в статията, така че мога да кажа само, че споделям всяка дума. Никой не бива да изпитва срам от своята различност, каквато и да е тя.
Вальо, благодаря ти. Дори “различност” не е точната дума – всички сме хора, но гледаме на света от различни ъгли и през призмата на преживяното. Исках да кажа, че нищо не е толкова страшно или срамно, колкото на теб ти се струва.
Което е потвърждение на максимата, че както гледаш на себе си, така ще гледат и другите на теб. За да видиш промяна, трябва тя да настъпи първо у теб, в мисленето ти…
Радвам се, че се отбиваш
Аз правя много ясна разлика между трудночуващ и глух. Нито едното не е срамно, просто нуждите са различни.
Докато глухите, които в повечето случаи общуват с жестов език и/или четене по устни, искат преводачи от жестов език, трудночуващите искат по-добри слухови апарати, индукционни вериги, субтитри в киното и телевизията. Има и изключения, разбира се, все пак хората с увреден слух са една голяма и хетерогенна група, а подгрупите се оформят не само от нивото на загубата на слух, но и от образованието, начина на общуване, наличието на технологии и т.н.
Не знам дали някои осъзнава този момент, но е възможно да тежкочуващ и глух да нямат нищо общо, да имат съвсем различни трудности, независимо, че и двамата имат увреден слух.
Винаги реагирам остро, когато не се прави нужната разлика между глухи и тежкочуващи, защото аз страдам от това. Примерно отивам на конференция и все ми бутат преводач от жестов език, който на мен ми е безсмислен. Но никога не са чували за индукционни вериги, микрофони и прочие неща, които помагат на тежкочуващите да чуват.
Даже съм сигурна, че сега ще се налага да обяснявам какво е индукционна верига.
Яна, нямаш идея колко се радвам на твоята активност. Ще се наложи да обясняваш, разбира се какво е индукционна верига.
) Все пак в Америка, технологиите са достъпни за много повече хора. За разлика от Западна Европа, където е задължително наличието на ФМ системи, когато се обучават тежкочуващи, сещай се в кое училище в България има такава. 
)
От коментарите си правя извода, че не слуховата загуба е проблем, а просто човешкото внимание и усет липсват. Това е по – лошо. Като искам да кажа, че то трябва да се провявява и от двете страни.
Индукционната верига е техническо средство за усилване на звука и изолиране на околния шум. Може да се ползва от хора със слухови апарати и кохлеарни импланти.
Състои се от специална жица, която очертава определено пространство. Стъпиш ли в него, имаш обхват да приемаш звук от микрофон, насочен към източника на звук. Приемането на звука става като си превключиш слуховия апарат на Т. Чува се високо и ясно и за мен е предпочитаното средство за срещи, конференции, концерти и т.н. За да ползваш веригата, трябва обаче да имаш остатъчен слух, който ти върши някаква работа.
Подобно е на ФМ система, но ФМ системата е обикновено само за лично ползване, а индукционната верига е идеална за публични места. Примерно отиваш на театър, намираш къде е оградено за трудночуващи, сядаш си там, включваш на Т, готово.
Искам да подчертая, че това не е скъпа техника, като се има предвид и колко хора могат да се възползват от нея наведнъж и отново и отново.