Скъпи приятели и читатели на „Ние ви чуваме”,
всяка година се обръщаме назад, за да измерим крачките, довели ни до следващата.
И си пожелаваме хубави неща, повечето от които остават само красиви думи, защото не успяват да докоснат сърцата по начин, който да провокира действие. Разбира се, когато откриваш нещо сам, това винаги е по-вълнуващо, отколкото ако друг ти го показва. Но блогът ни си постави за цел да служи за мост между обществото и хората с увреден слух, и се надяваме и занапред да останем верни на идеята му.
Иска ми се с новия пост за 2010 година да ви разкажа за един забележителен дух, който е потвърждение за максимата, че който иска – може, а който не иска – намира оправдание. Вероятно повечето от вас са чували за Хелън Келър – сляпоглухата жена, която с двусензорно увреждане е единственият по рода си доктор на хуманитарните науки. Тя се ражда в далечната 1880-та, и след прекарана треска губи зрението и слуха си. Била е проблемно дете, и поради характера на двата вида увреждане, както и заради буйствата, са съветвали семейството ú да оставят детето в лудница.
Вместо това, те намират начин да осигурят на малката Хелън възпитателка, която също е имала проблеми със зрението. Освен, че научава детето да разбира брайловата азбука, езикът на знаците, а след това и смисъла на думите, Ан Съливан успява да научи Хелън и на елементарни обноски, които всички считат за даденост, но чийто модел сляпоглухото дете не е могло да усвои по естествен път.
През 1896 година тя влиза в Кеймбридж, където за късо време усвоява няколко чужди езика, и започва да пише историята на живота си. След дипломирането си през 1904 година започва обиколки из целия свят, за да събира пари за фондацията на слепите.
С книгите, лекциите си и живота си, Хелън Келър показва на света, че едно увреждане не означава край за онези, които вярват в собствените си възможности. И понеже Бог помага на хората чрез хора, винаги има някой, готов да подаде ръка за помощ, за да се изправиш. Може би на думи изглежда твърде лесно. Лесно е и ако повярваш, че можеш.
Вместо в лудницата, където са смятали, че е мястото ú, Хелън Келър се оказва активен член на обществото, демонстрирайки докъде се простират границите на човешките възможности.
Ще завърша с това, че ми се иска повече хора да вярват колко много са способни да постигнат, ако го поискат. Независимо дали са или не са физически ощетени. Поискайте го… и го направете.
Христина Чопарова
И тя, и руската й “колежка” – Олга Скороходова, са доказателство, че чудеса стават ако им помогнеш
)) И доказателство, че не са случайни хората, които срещат подобни изпитания в живота си.
Аз лично, в моменти на подтиснатост, самосъжаление и прочие състояния, задължително се сещам за тези хора и разбирам за какви глупости понякога се отчайвам и депресирам.
Добре е повече хора да си дават сметка за това, Чуденка
Отчаянието е колкото лесно да те погълне, толкова и пагубно – не, че е успокояващо това, че “има и по-лошо”, колкото фактът, че тези с “по-лошо”-то успяват да се преборят.
Важно е да се обърне внимание на простичка истина – че Кутията на Пандора не е известна с това, че от нея са излезли всички злини, а с това, че под капака й е останала надеждата.
Но все пак я има
Благодаря ти за коментара и добре дошла и тук!
“…И си пожелаваме хубави неща, повечето от които остават само красиви думи, защото не успяват да докоснат сърцата по начин, който да провокира действие”
Аз с удоволствие приемам протегната от авторите ръка, искам да науча, колкото се може повече за хората със слухови увреждания, защото според мен това е първата стъпка към това да разбера, какво е необходимо, за да имат равностоен шанс да бъдат щастливи и усмихнати
Радвам се за проявеното желание и активност
Блогът ни не е типично репортерски, но си поставя за цел и да осведомява за постижения, за преодолени препятствия и всичко, което касае хората със слухови проблеми. Отворени сме за предложения, идеи и споделени истории.
Историята е прекрасна и точно такива хора със силен дух са доказателство, че човек може всичко, ако е достатъчно подплътен с хъс, амбиция в добрият смисъл на понятието и воля! Представям си и в онези времена колко трудно постижимо е било подобно ниво, но най- вече съм изненадана колко много позитивни участници има в онова, което разказваш- като започнем от родителите й, които не са се отказали от нея, от учителката й и после завършим с главната героиня… Благодаря Хриси за споделената история- останах и трогната, и възхитена!
Ще се радвам на още такива!