„Слухов проблем” е твърде разтеглив и неопределен израз.

Да представиш себе си по този начин, не дава почти никаква информация на тези, които чуват, какъв точно е проблемът, и как трябва да се държат с теб, какво средство за комуникация да използват.

Повечето слухови увреждания според степента на загуба класифицират хората като слабочуващи, тежкочуващи и глухи.

За повечето от тях думата „глух” звучи обидно. Не е изненадващо тогава, че мнозина предпочитат други изрази, които обаче са също толкова подвеждащи и неясни, колкото и общото понятие „слухов проблем”.

Според степента на загуба, специалистите от Трудово-експертни лекарски комисии (ТЕЛК) разграничават три вида инвалидност. Първа група се характеризира с много тежка форма на вродена или придобита глухота, с над 90% загуба на слух.

При нея не са налице речеви възможности, и лицето се нуждае от постоянен придружител с превод. Те са в категорията „глухи”, и е възможно да страдат и от слепота. Втора група инвалидност са лица в категорията „тежкочуващи”, които имат загуби от  71 до 90%. Те могат да се справят и без придружител, но ползват предимно жестов език поради говорно-речеви затруднения. Трета група са лица в категория „слабочуващи”, чиято загуба е от 50 до 70, 99%, и при които преобладава придобития тип глухота.

Хората и от трите групи инвалидност могат да имат остатъчен слух, което им позволява да ползват помощни средства като слухови апарати. Колкото и да са модерни последните изобретения в тази област, на практика те са просто усилватели, които дават възможност единствено за увеличение на звуците и шумовете от окръжаващата среда. Важно е да се знае, че адаптацията към слухови апарати е труден и бавен процес. На практика усещането е все едно да ви гръмне в ушите звук с децибели колкото пет оркестъра едновременно. Звуците и шумовете, улавяни посредством слухови апарати, са различни от реалните. Резонирани и леко изкривени, те на практика са своеобразен шум, който може да бъде особено неприятен и натоварващ в първите етапи на адаптация с помощното средство.

Затова, при среща с човек, който има слухово увреждане, се постарайте да се осведомите в какво се изразява то. Глухите хора, които нямат остатъчен слух, и не ползват апарати, разчитат на устната артикулация. Това прави излишно говоренето с висок тон, както и пресилената артикулация. Говорете нормално, но бавно и отчетливо, без излишно престараване, което по-скоро може да затрудни разбирането, вместо да го улесни. Ако човекът със слухови увреждания ползва жестов език без преводач, винаги можете да ползвате писмената форма.

Най-важно е да запомните, че когато има двустранно желание и разбиране, винаги може да се намери подходящият начин за комуникация.

[wp:svejo-net]