Грижи и внимание към учащите
За студентите със слухови увреждания в други държави са положени усилия, за да се чувстват в максимално комфортна учебна среда, в зали с подходяща акустика и екрани.
Съобразявайки се с факта, че в курса има слухоувредени студенти, преподавателите спазват няколко елементарни, лесноизпълними и много полезни правила:
- Говорят бавно, като обясняват колкото се може, по-образно материала. На екраните лицето на преподавателя се вижда ясно от всички студенти, когато банките им са разположени амфитеатрално. Терминологията се обяснява отделно, след основните лекции.
- Позволява се присъствието на преводачи с жестомимика, които имат осигурен удобен стол и почивки в определени интервали от лекционния процес.
- Не пишат на дъската и не обясняват едновременно, за да не застават с гръб към студентите, така че да могат да бъдат лесно разчитани.
- Осигуряват предварително подготвени лекционни материали и записки на всички студенти със слухови увреждания в курса, за да не се получава изоставане при усвояването на материала.
- Изхождайки от факта, че студентите със слухови увреждания трудно взимат участие в дискусии, поради бързата смяна на теми и въпроси, са намерили лесно разрешение. Столовете се подреждат в кръг така, че всеки да може да вижда всеки. С помощта на молив или топка се дава възможност за постепенни изказвания, като никой няма право да прекъсва изказващия се, докато той не прехвърли топката или молива. Така вниманието бива насочвано, за да има изслушване и по-лесно разбиране на поставените въпроси.
- Преподавателите се стремят да не „замърсяват” аудиторната среда с излишни шумове. Повечето студенти със слухови увреждания носят помощни средства (слухови апарати) или кохлеарни имплантанти, които са чувствителни към определени дразнещи и натоварващи ги звуци.
Би било добре, ако и у нас се въведе подобна система, която би улеснила студентите и би мотивирала младите хора със слухови увреждания за учебни занимания, без да се чувстват пренебрегнати или комплексирани от невъзможността да чуват.
[wp:svejo-net]
Ето това е развито общество! Хората са намерили простички разрешения за толкова сложни неща, а ние тука само се поврътваме и се правим, че несъществуват неразбории. Някои от методите, като например с топката ( страшно ми хареса, защото учи и на внимание към събеседника, такова, каквото желаеш към тебе), лесно биха могли да се вградят и по нашите ширини, но това с екраните ще дойде малко трудничко, откъм финансова страна, уви… Ще ми се някой ден все пак да видя подобна организация и в БГ.
Оми, вероятно и с екраните би могло да се направи нещо, въпреки, че това все пак е в областта на проектите, които се предлагат за одобрение и финансиране. Ние все още не сме НПО, но се надявам чрез публикации от подобен характер да предизвикаме интереса на заинтересовани, които да дадат тласък на такова начинание.
Съгласна съм, че у нас основния проблем на комуникацията по принцип е отсъствието на слушане. Всички говорят и никой никого не изслушва. Предполагам, методът е показателен на какво трябва да се научим.
Благодаря ти за коментара и активното присъствие тук!
Моля, за нищо наистина. Всяко подобно начало трябва да бъде подкрепяно, а и знаеш ме каква съм любопитна, че и бърборана, та просто няма как да се сдържа от коментар:)
За екраните обаче ми се струва, че или ще трябват сериозни добронамерени и благородни спонсори, или правителствена подкрепа…