Знаете ли, че лошото чуване би могло да бъде и реакция на твърде многото шум днес? Сякаш колкото по-шумен и технически по-обогатен става светът, толкова повече се увеличава и броят на хората, нежелаещи да слушат.     Днес хармонията на звуците като че ли е засенчена от какофонията на твърде нехармонични шумове, и не е изненадваща тенденцията на увеличаване броя на хората със слухови дефицити (за справка, само за миналата година от ИСУЛ са изписани 24 000 слухови апарата, а ежедневно през кабинетите на специалистите там минават над 12 деца на възраст под 10 години. Точна статистика за общия – и растящ – брой на хората със слухови дефицити у нас не е възможно да се води и няма). Знаете, че състоянието на Душата винаги си личи по тялото, и лошото чуване или липсата на слух спокойно биха могли да се разглеждат и като отказ от пребиваване в среда, в която чуваемостта не благоприятства обогатяването с полезни неща, а по-скоро генерира бягство към тишината и спокойствието, към едно по-избирателно чуване. И респективно, към развиване на вътрешни способности за възприятие, в които яснотата, разбирането и осъзнаването напълно компенсират физическата невъзможност на външния орган да реагира на звуци. Ако се погледне по този начин на нещата, слуховия дефицит вече не изглежда като някаква страшна казън, изсипала се изневиделица. Страхът от тишината, невъзможността да чуят какво се говори (особено за тях), движи много хора с намален или липсващ слух към избора да избягат от тишината чрез най-модерните технически средства, което би могло да се разглежда и като отговорна грижа за слуховото им здраве. Няма лошо. Така са свикнали или искат да са като другите. Обаче нека да разгледаме нещата от едно друго ъгълче. Познато ви е, струва ми се, че мнозина от хората с естествен слух са изричали фразите: „Не искам да чувам това!”, „Ще ми се да не бях го чул/а”, „Не искам да (те) слушам повече!” и др. под., като с това подсъзнателно свеждат чуването до опция, която би им било удобно да могат да изключват, когато нещо прекалено дразни това им сетиво или Егото им отказва да го приеме, прехвърляйки отговоростта на чисто физическо равнище, към органа на слуха. „Пропусни го покрай ушите си” е популярна фраза за игнориране и включване на опцията „Ще се направя, че не съм го чул”. В това отношение хората със слухови дефицити притежават уникалната възможност да чуват и слушат избирателно. Носейки слухов апарат, те могат по…
Прочети повече