Появата на дете е свързано с много трепети и радост, но и с много притеснения за здравето на най-малкия очакван член на семейството. Влияние върху здравето на детето оказват много други и най-различни фактори – психологическата атмосфера в семейната среда, определени хранителни, двигателни и отморяващи навици. Разбира се, не на последно място, и генетичната предопределеност.   Според специалиста по отоларингология и отоневрология проф. Диана Попова, ръководител на аудиологичния сектор в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”, е необходимо генетиката на заболяванията да се развива, пациентите трябва да знаят какво ги очаква по отношение на глухотата, отосклерозата и други заболявания. В тази насока се работи чрез различни генетични проекти в Центъра по молекулна медицина към Медицински университет – София. Там за пръв път у нас се правят генетични изследвания на много ушни заболявания, които са безплатни за пациентите. В свои изказвания  проф. Попова, която влиза в състава на интернационалния редакторски колектив на Journal of Hearing Science, работещ по проблемите на слуховия скрининг в ранна детска възраст, твърди, че може да се направи пренатална диагностика у нас, но е важно да се правят и генетически изследвания, чиято цел е да се види какви са предпоставките за увреждания. Според нея голяма част от намалението на слуха е генетично доказан проблем. При всички деца, родени с ниско тегло, то е предпоставка и за намаляване на слуха, тъй като слуховия апарат е чувствителен към кислород, а при различна степен на асфиксия или недоносеност той е в недостиг. Българите обаче се страхуват от такъв вид изследвания и рядко си ги правят, а у нас няма апаратура за скринингови изследвания на слуха в ранна детска възраст.   Какво следва от всичко това? Откриването на глухотата при най-малките е затруднено, а установяването, че детето не чува, най-често се случва във възраст, когато то е около или над 3-годишна възраст. Трудността идва оттам, че няма видими признаци или друга индикация, че детето не улавя и не реагира на звуци. Откриването на този факт шокира родителите, създава предпоставки за емоционални сривове и един доста дълъг период на емоционално боледуване, в който едновременно се търсят начини да се „поправят” нещата при детето, и да се влезе в баланса и емоционалното излекуване на тях самите. „По международна статистика между едно до две на хиляда деца се раждат с пълна глухота и до четири на хиляда деца с увреден слух, без пълна глухота, в различна степен. Което в зависимост от нашите раждания, които варират…
Прочети повече