Тя е винаги много елегантна. Жена със стил и неподправена, искрена усмивка. Студентите ú я обожават. Излъчва спокойствие, добронамереност и топлота. Доц. д-р Неда Балканска. Преподавател е в СУ „Кл. Охридски“, катедра Специална педагогика и Логопедия, специалност Слухово-речева рехабилитация. Преди да се посвети на преподаването в Софийския университет, работи като слухово-речеви рехабилитатор в ССУ с детска градина за деца с увреден слух „проф. д-р Дечо Денев“- София. Автор е на учебници и учебни тетрадки по развитие на речта и по произношение – за ученици с увреден слух от 1 до 3 клас, съвместно със свои колеги. През 2009 г. излезе  книгата ú „Кохлеарната имплантация в детска възраст”, а през 2015 г. и  „Приобщаване на детето с увреден слух в образователната среда”, в съавторство с Анна Трошева. В момента подготвя нова книга. Преподава, пътува, тича по задачи. И въпреки огромната си заетост, с искрена радост отдели време да отговори на няколко въпроса. За което пък ние сме ú изключително благодарни, тъй като времето е най-прекрасния подарък, който някой може да направи за друг. Здравейте, Неда, много ми е приятно да разговарям с Вас днес и се радвам, че приехте да побеседваме за образованието, децата, бъдещето! Здравейте, Христина! На мен също ми е изключително приятно да бъда днес с Вас и благодаря сърдечно за поканата! Посветили сте се на образованието, по-специално, на Слухово-речевата рехабилитация и логопедията. Какво Ви насочи в тази посока? Любовта към децата и желанието да бъда полезна. Българското образование в момента не би могло да се похвали с качество и мотивация както за учащите, така и за преподаващите. Като преподавател с дългогодишен опит в образователната система, какви препоръки бихте отправили, за да може образованието у нас да покрие толкова много и различни очаквания? На първо място, образователната система трябва да бъде гъвкава. За съжаление, у нас се наблюдава тенденцията децата да се поставят в рамки, да се адаптират към учебните програми, вместо програмите да се адаптират към тях. Огромна грешка, според мен, е големият обем от знания, които учениците са принудени да усвояват още от първите си години в училище. Материалът много често е неразбираем за децата, не са предвидени никакви часове за неговото затвърждаване, защото всеки час е посветен на нова тема. Има необходимост от повече работа върху развитието на мисленето, защото основно учениците се учат да наизустяват и да попълват тестове, в които често разчитат на късмет. Последното води до проблеми в развитието на свързаната реч, децата…
Прочети повече