1747 година. Франция. Време на изгубени войни, безкрайни сблъсъци между съд и праламент, религиозни вражди. И върлуваща едра шарка, която щедро отнема животи. Силно отрицателната репутация на „вечния юноша” Луи XV тегне над отслабената и дискредитирана монархия, в която 15 години по-късно ще избухне революция. В такива условия в региона на Турен се ражда Пиер Делож, първоприходецът в образованието на хора без слух и говор. Когато е на седем години, шарката не подминава и него, затова пък е по-милостива – пощадява му живота, но в продължение на две години му отнема и слуха, и говора. „Устните ми станаха толкова твърди, че можех да ги затворя само с големи усилия или с помощта на ръката си. Загубих всичките си зъби. Това са двете причини за немотата ми. Когато се опитвах да говоря, въздухът бягаше и звукът се оформяше само в зародиш. Можех да изкажа дълги думи с големи трудности, като постоянно трябваше да вдишвам нов въздух, който отново бягаше в същия момент и правеше произношението ми неразбираемо за непознатите. Можете да възпроизведете речта ми доста точно, ако се опитате да говорите с отворена уста, без да затваряте устните или зъбите си.”, ще сподели много по-късно Пиер Делож, усвоил езика на знаците. Той е само на 19, когато успява да избяга в Париж, където започва да вади прехраната си като книговезец и тапицер. Монархията е в най-плачевното си състояние в политически, финансов и морален аспект, заради дебаркирането на краля от религиозните обязаности, прехвърлянето на държавните дела в ръцете на некадърни министри и затъването му в ловни подвизи и женкарство. Много от хората живеят по улиците. Пиер подвързва книги и преживява някак. Не чува и с двете уши, но все пак е способен да усеща вибрации и да различава отделните шумове. „Ако поставя ръцете си на метър от цигулка или флейта, ще мога да ги усетя, дори със завързани очи, макар и малко объркано. Лесно мога да разгранича звука на цигулката от този на флейтата, но не мога да чуя абсолютно нищо, ако ръцете ми не са близо до предмета или върху него”. А с хората? За да ги чува, на Пиер му е нужно да постави ръцете си на гърлото или на тила на говорещия. Или, ако държи празна картонена кутия. Но разбира се, не всяка ситуация е удобна да хващаш хората така или да ги караш да държат кутии. За Пиер все още е лесно да отграничава човешките гласове от останалите…
Прочети повече