Скъпи читатели на “Ние ви чуваме”, в дните 12-14 юни 2015 в Трявна се проведе за 26-ти пореден път Национален фестивал на художествената самодейност. Участниците във фестивала бяха от различни районни организации на глухите в страната и броят им надвишаваше сто. В последващия коментар споделям свои наблюдения по темата, които по никой начин не изразяват позицията на организацията, където работя или на нейната печатна медия.  Поне веднъж в живота си човек трябва да посети местенца из България, в които все още е жив духът на миналото. Да вдъхне мириса на нагорещен каменен кълдъръм, билки и старо дърво. Да прокара пръсти по гравирани от майсторска ръчица дърворезбарски шедьоври. Да погледа бълбукащите зелени води на реката, понесени към долината. И да опита бабините сладокуски с аромат на детство. Трявна предлага много повече от това. Напечен от слънцето, в ранния юнски следобед служебният автомобил пъпли като тежък бръмбар по каменната настилка и се закотвя пред едноименния хотелски комплекс в центъра на града. Денят обещава възщедри дози слънце. Тук сме за Националния фестивал на художествената самодейност, който Съюзът на глухите в България провежда за 26-ти път. След живописното пътуване през местенца с шеговити имена (Жълтеш, Торбалъжи), посрещане и настаняване, по програма следват репетиции за участниците, свободно време и вечеря. 12-ти юни, ден първи. Възрожденска Трявна е магнит за очите. Чисти, спретнати улички. Ако я посетите през юни, очите ви ще потъват в зелено изобилие, надничащо иззад дървени огради. В Трявна всичко е от дърво. Резбовани са табелките на кокетните дюкянчета, бакалнички, дори контейнерите за рециклиране. Резултат от двадесет и два спечелени европейски проекта. Масивни врати, ковано желязо, естествена кожа, натурален текстил. Личи си, че занаятите са живи…       13-ти юни, ден втори. В полутъмната зала на читалище „Пенчо Славейков” в Трявна огряната от прожектори сцена бързо се изпълва с дръзновени фигури. Родният флаг и този на евросъюза се стелят под гигантския надпис „XXVI Национален фестивал на художествената самодейност.” Логото на Съюза на глухите просветва в синьо, тежките черни завеси на кулисите се поклащат нетърпеливо. Тук-там надникват забързани лица, поскърцват седалки, заемат се места. В десетия час на деня ароматно кафе все още дими в нечии ръце. Настройват се фотоапарати, таблети и телефони – ловците на спомени и емоции. Една мисъл у мен добива формите на привлекателна идея – че фестивалът можеше да бъде на открито, за да съчетае прекрасността на деня с магията на художеството.  И да се роди дух на незабравимост,…
Прочети повече