Жълтото тяло на трамвая се извива по напечените от жегата релси, докато пътниците флегматично зяпат през запрашените, осеяни с петна от пръсти прозорци. Умората виси като смог в душното пространство. Мярвам позната, тънка и висока фигура. Стоически и с философско примирение виси до трамвайните врати. Ръката ми вече ентусиазирано раздвижва застоялия въздух с широки махове, фигурата внезапно се оживява и поема поривисто в моята посока. Така ми се зарадва! И каква усмивка беше докарал! Пламък. Пламък Занев. За незапознатите, той наскоро отбеляза 78 лазарника. И както сам каза, не почувствал никаква разлика между тях и тези на 21, 41 или 61. Мечтите и желанията му не са се стопили с натрупването на годините, а тъкмо напротив, увеличават се. Категорично отказва да седне на моето място, и се усмихва ли, усмихва. Пък и спирката му била ей-сега, след малко. За планински спасител и алпинист, изкачвал Карконошките планините на Чехословакия, връх Агарац в Армения и още какви ли не чудновати места у нас и по света, никак не върви да го третирате като немощен пенсионер. Да не сте посмели! Трамваят се люшка тромаво. Питам го накъде така. Прибирал се. Наскоро беше преболедувал и временно бе преустановил пътешествията. Но си личи, че не го свърта на едно място. Толкова много неща помни, и ако знаете колко сладкодумно разказваааа! Нека обаче първо да ви се представи сам: „Моите родители са ме нарекли Пламък, защото когато се е разбрало, че ще ме бъде, е било 01.09.1939 година. Тогава е започнала Втората световна война и баща ми решил, че ако се роди момче ще носи това име. Пък дали съм оправдал това което са вложили родителите ми в името ми… предоставям на другите да кажат”. За него е изписано достатъчно – стига само да изпишете името му в търсачките на гугъл. Преди да тръгне да пътешества, първото условие за него е да има изкушение – място, което го привлича с културата си, забележителностите, историята. А него всичко го интересува, всичко го влече да опознава. После сяда да изчете, каквото е налично за обичаите, нравите и социално-икономическото положение. Едва след това ще стегне пилигримския си багаж, закрепен на сгъваемото колело, с което е обиколил почти целия свят: едноместната палатка, матрак, спален чувал, тенджерка и примус. И разни практични вещи, умело пригодени от него за по-лесно ползване. Разбира се, най-важният багаж е вътре в него – познанията му по няколко езика и огромната му човещина, която топи всички…
Прочети повече