Какво е чувството да си различен? Да се усещаш сам, неразбран? Да си в свят на различни от теб хора?          Чувстваш се самотен, когато чуеш другите деца на детската площадка или в училище да говорят за това, че си странен, различен… …  когато сутрин не можеш да се облечеш и обуеш чорапите си без помощ. … когато твоите съученици бързо овладяват новите знания, а на теб това ти коства много и понякога е непосилна работа. … когато чуваш подмятания оттук-оттам, че си глупав, защото не се справяш или не се държиш като другите. … когато често избухваш в гневни изблици. … когато гледаш на себе си като на аутсайдер, защото определено не можеш да завързваш лесно приятелства. … когато за пореден път си „сгафил” и родителите ти са привикани отново в училище.   Изведнъж разбираш, че не си част от голямата група в училище, на детската площадка, в квартала. Че си някак встрани, изолиран, дори наказан. Че си станал част от малка, специална групичка, в която всъщност не си искал да бъдеш.  „Самотата не идва от липсата на хора наоколо, а от невъзможнжстта да говориш за нещата, които са важни за теб”. К.Г.Юнг Според някои скорошни данни, почти половината от децата със специални нужди (около 45% ), отпадат от училище, защото липсват адаптирани учебни материали и помагала. Като цяло образователната ни система все още не е подготвена за нуждите на тези деца. И точно поради тази причина да си учител или съученик на такова дете не е лесно. Затова не можем да се сърдим на хората, че те просто не знаят нищо за проблема на детето и реагират често по много примитивен начин.   Според едно друго проучване, хората у нас се страхуват от децата със специални нужди. Асоциират ги с голямо страдание и болка; изпращат смс-и, принципно подкрепят интегрирането им в масовите училища, но ако трябва да се навлезе в тяхната собствена територия, в общността им, тогава започват да протестират. Такъв е и случаят с небезизвестния казус „Могилино”.   Ето някои практики, които могат да са ни от полза да се справим с предразсъдъците и да  подпомогнат приобщаването на специалното ни дете към голямата група: -          информирайте детето за неговото състояние така, че да знае за това и да бъде подготвено, че и другите деца могат да го питат; -          може – чрез помощта на специалист –  да се разкаже на класа относно самото заболяване,…
Прочети повече